Филимена Марковска разказва за последните дни на Павел Шатев

       

Филимена и Венко Марковски

сп. "Македонски преглед", год. ХXX, 2007, кн. 3, Марковска, Филимена. Спомени за Павел Шатев..., 103–111.

   Павел Шатев бе герой от първите младежки години до последните дни на своя живот. Той бе орисан да остане единственият жив свидетел от всичките съзаклятници, които бяха дали клетва на гемията в открито Бяло (Егейско) море да загинат до един след извършените атентати в Солун и Цариград, целящи да събудят световната общественост и да насочат вниманието към тежкото робство под турска власт на народа, който страда и гине в непосилни мъки в Македония. 

  Всички гемиджии са били от Велес (с изключение на Павел Шатев). 

  След идването на Венко Марковски в София-1937 г. и отпечатването на първите му стихове през 1938 г. той не би имал такъв голям успех, ако не бе дружбата му с интелектуалците Георги Бакалов, Тодор Павлов, Павел Шатев, Петър Попарсов, Алексо Мартулков-Бисмарк, Йордан Анастасов, акад. Стефан Младенов, Йордан Бадев, Ал. Балабанов, Данаил Крапчев и редица други общественици. 

  Съдбата ни свърза с чичко[1] Павел Шатев, който ни остана голям и верен приятел до края на своя живот. Много пъти съм си задавала въпроса: защо тъкмо на нас се падна честта последни да приказваме с чичко Павле? Защо имаше доверие само на нас?...

Целият материал четете по-долу: