Доцент Евдокия Христова възкреси българските говори в Албания

събота, 10 декември 2016 г.

Доц. д-р Евдокия Христова
(1955 - 2013)
Доц. д-р Евдокия Иванова Христова 

    Евдокия Христова е родена на 28 юли 1955 г. в гр. Дупница. Животът ù обаче е тясно свързан с Благоевград и с неговия Югозападен университет, в който заема академичните длъжности асистент, старши асистент и главен асистент в Катедрата по български език на Филологическия факултет. Завършва висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1979 г. В Благоевград се омъжва за Христо Христов – оператор в РТЦ – Благоевград. Работи в Пионерския дом, а впоследствие спечелва конкурс за асистент по български език във Висшия педагогически институт в Благоевград. 

   През 1995 г. Висшата атестационна комисия към Министерския съвет на Република България ù присъжда и научната степен „Кандидат на филологическите науки“ за успешната защита на дисертационния ù труд „Фонологичната система на благоевградския говор“ – цялостно описание на фонологичната система на благоевградския говор, каквото до момента на отпечатването на този труд не е извършено, въпреки че акцентните особености на този говор и негови фонетични и морфологични особености да представя за пръв път в две свои студии Христо Попстоилов още през далечните 1904 г. и 1905 г. В този свой труд Евдокия Христова за пръв път прави цялостно описание на фонологичната система на благоевградския говор; за пръв път очертава границите на говора в посока север, изток и юг; за пръв път извършва вътрешнодиалектна делитба на говора. 

  През 2003 г. Висшата атестационна комисия присъжда на Евдокия Христова научното звание „Доцент“ за изключително значимото нейно изследване „Говорът на село Връбник“ – един непроучван и до този момент български говор от Югоизточна Албания, особеностите на който липсват дори и в томовете от поредицата „Български диалектен атлас“. Изследването (286 с.) е изключително ценно за нашата диалектология, тъй като представя фонетичните и морфологичните особености на разположен извън географските ни граници български говор на съвременния етап от тяхното историческо развитие, определя мястото на този наш диалект сред диалектите в езиковата област Корешчата в Костурско и установява връзката на говора в село Връбник със сродните му по типология южнобългарски диалекти. Това изследване на Евдокия Христова е изключително ценно и заради това, че селото Връбник се намира в историческата област Девол, свързвана днес със средновековния архиепископски център със същото име. Този неин труд „спасява от забрава българската реч в най-отдалечения район, върху който непрекъснато влияе и ще влияе и в бъдеще албанският език“ (вж. Ив. Кочев. Българска реч от Албания. Говорът на село Връбник. Бл., 2003, с. 4). Благодарение на Евдокия Христова в съкровищницата на българските говори ще остане завинаги лексикално богатство със запазени следи от старобългарския вокализъм. 

 Отговорна и прецизна като автор, Евдокия Христова е безкомпромисен и всеотдаен защитник на българщината. От такива лични и научни позиции тя участва в научни форуми у нас и в чужбина, от такива позиции взема дейно участие в дейността на Филиала на Македонския научен институт в Благоевград и публикува в езиковедската периодика и в списание „Македонски преглед“: Палаталният ред във фонологичната система на благоевградския говор (БЕ, 1991, 1); Консонантната система на говора на село Лешко, Благоевградско (Лингвистични студии за Македония, 1996), Съвременните застъпници на старобългарските назални гласни в горанския говор в Албания (Македонски преглед, 2008, 2), Фонетичната система на благоевградския говор (Проблеми на българския език в Македония. С., 1993), Към типологията на членуването на имената в благоевградския говор (БЕ, 1990, 5) и много други. 

  Взискателна в отношенията си с околните, себеотдаен и истински приятел, талантлив и прецизен езиковед диалектолог, доц. Евдокия Христова остави следа чрез научните си дирения, чрез безкомпромисната и всеотдайна служба на българската национална кауза в югозападните предели на езиковото ни землище. 

 Проф. д-р Антони Стоилов

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017