Георги В. Димитров - проучвателят на бежанския въпрос у нас

вторник, 13 декември 2016 г.

ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ ДИМИТРОВ 

   Георги Великов Димитров е роден на 23 март 1929 г. в с. Склаве в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в град Св. Врач (Сандански) през 1947 г. и висше образование по история през 1951 г. в Софийския университет. Работи като преподавател по история, а по-късно е заместник-директор, след това и директор на гимназията в Благоевград (бивша Солунска). От 1 януари 1977 г. е редовен доцент по история на БКП в новооткрития филиал на Софийския университет в Благоевград и ръководи катедрата по обществени науки, а от 1986 е и заместник-ректор на Висшия педагогически институт. В продължение на редица години оглавява историческото дружество в нашия град.

 Научната дейност на Г. В. Димитров започва през 1965 г., когато постъпва като редовен докторант в СУ и през 1969 г. защитава дисертация за историята на Благоевградската окръжна организация на БКП в годините след Първата световна война (1919–1923 г. ), която по-късно е разширена като времеви обхват и е публикувана през 1972 г. със заглавие „БКП и революционното движение в Благоевградски окръг 1913–1925 г., която и е първата монография на автора. Започнал преди всичко като изследовател на историята на региона, научните интереси на Г. В. Димитров в хода на историческите му проучвания се разширяват, като го изправят и пред по-общите въпроси на историческото минало. Като особено ценен принос се смятат неговите изследвания за политиката на БКП и на нейния вожд Георги Димитров по македонския въпрос и за т. нар. „културна автономия" в Благоевградски окръг през периода 1946–1948 г.

 Тези негови проучвания отварят пътя за по-нататъшните изследвания по тази тема. По онова време – малко повече от две десетилетия след събитията, те са израз и на определена научна смелост и позиция по въпроси, които продължително време са бели петна в историческата наука, както и в съзнанието на широките обществени среди. Наистина, изказаните от него изводи отговарят на официалната линия в края на шестдесетте и началото на седемдесетте години, но трябва да се има предвид, че срещу тези възгледи тогава има и силна съпротива в партийните среди, доколкото немалко хора, провеждали политиката в изследвания период запазват силни властови позиции, както централно, така и по места.

  Пак във връзка с голямата тема за историческата съдба на населението на Македония са и най-значителните научни творби на Г. В. Димитров, които отбелязват и времето на неговата творческа зрелост като историк. Това са неговите трудове, посветени на бежанския проблем в българското общество през 1920–1930 години и външната политика на България по този въпрос с акцент върху българо-гръцките отношения.

  В тях Г. В. Димитров израства като опитен изследовател с мащабен поглед върху вътрешните и международни проблеми, които изграждат рамките на бежанския въпрос. Резултат на дългогодишни научни издирвания са неговите монографии: „Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отношения 1919–1939 (1982), „Настаняване и оземляване на българските бежанци 1919–1939 (1985), „БКП и бежанският въпрос 1929–1939 (1986), както и неговата последна и според мен най-хубава книга „Илюзии и действителност . Спорове за права и имоти на българите от Егейска Македония и Западна Тракия 1919–1931 (1996). Тази поредица изследвания, която постепенно изгражда картината както на държавната политика към бежанците, така и на сложните дипломатически преговори по бежанския въпрос, внасят в българската историография голямата тема за съдбата на хилядите хора, прокудени от родния им край, темата за съдбата на българските бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини в нейните институционални измерения. Той не скрива личното си съпричастие към тази тема. В тези области, пише той, са „гробовете на наши деди и прадеди". Това лично вълнение вдъхновява Г. В. Димитров като историк и се претворява в задълбочени научни издирвания. Той използва огромен фактологически материал, за да разкрие политическите, дипломатическите, стопанските аспекти на бежанския въпрос, неговата международна значимост и опитите за решаването му.

 Поради това трудовете на Г. В. Димитров се четат вече повече от три десетилетия и ще се използват и в бъдеще от всички, които се интересуват или работят върху бежанския въпрос. Научното и популяризаторско дело на Г. В. Димитров включва, освен неговите книги, и около 100 различни публикации – рецензии и статии в периодичния печат по разнообразни теми: за солунските атентати, за изтъкнати дейци на ВМОРО и много други. Като преподавател той беше ценен от студентите заради неговата ерудиция, знания и отговорност в преподаването, но преди всичко и за това, че се отнасяше винаги с уважение към тях. Той беше толерантен към всички и винаги подкрепяше младите си колеги, без да се намесва в техните научни предпочитания и начин на преподаване.

  През деветдесетте години на 20 век Г. В. Димитров отново се връща към бежанския въпрос с тревогата от новите военни стълкновения на Балканите. Книгата му „Илюзии и действителност", освободена от идеологически наслоения, е написана с надеждата да допринесе за добросъседските отношения на Балканите и с вяра в силата на мирните преговори. Като учен – историк, авторът се надява уроците от историята да помогнат на читателите да се ориентират в настоящето. „И днес Балканите са арена на трагични събития, които напомнят на описаните тук. И в наши дни стотици хиляди хора са премествани като стада животни от родните им места в други като бежанци” – пише той. И задава въпроса: „Ще стане ли някога историята учителка на народите?” Актуалността на тази проблематика е безспорна.

  Със своите задълбочени изследвания, със своето трудолюбие, честност и чувство за отговорност като историк, Георги В. Димитров заема важно място сред достойните учени на Благоевград. 

 Доц. д-р Кристина Попова

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017