Югославски шпиони обещавали министерски постове на отрекли се българи в Пиринско

Доц. д-р Стоян Германов

Доц. Стоян Германов: Тодор Живков ни измъкна от македонския синдром

Доц. д-р Стоян Германов, научен секретар на Македонския научен институт, пред news.bg

- Защо се захванахте с написването на книгата „Македонският въпрос 1944-1989"?

- Амбицията ми бе и остава да се представят и разберат някои съдбоносни моменти от най-новата история на един български район, какъвто е Благоевградска област, и отражението им върху цялата ни нация и държава. Изложението в книгата ми може би натоварва с известен негативизъм и може би на читателите ще се стори, че багрите са твърде сгъстени, но по-добре е историческите грешки да се посочат, за да могат да се извлекат необходимите поуки за бъдещето.

- Кой е първият опит за незабавно присъединяване на Пиринския край към Титова Югославия?

- Още на 15 септември 1944 г. Светозар Вукманович-Темпо и придружаващите го лица от ЮКП и МКП, Михаил Апостолски и Боне Андреев се срещат с областното партийно ръководство на БРП (к) в Горна Джумая (дн. Благоевград - б.а.). Темпо настоятелно убеждава областните ръководители, че било по-изгодно за пиринското население да се отдели от победена България и да отиде към победителката Югославия. За пръв път се обсъжда и въпросът за създаване на смесена войскова единица от партизански отряди и доброволци, които заедно с партизани от Вардарска Македония да влязат в Егейска Македония. По този начин съюзниците САЩ, СССР и Англия щели да бъдат поставени пред свършен факт.

- Как се възприемат тези „предложения"?

- Нееднозначно. Областното ръководство е било изправено пред дилемата - да приеме почти ултимативните искания или да изчака. Все пак накрая повечето въпроси са отклонени с отговора: „Нямаме пълномощия да разговаряме и комунистите от Пиринския край са част от БРП (к)". Но Темпо и придружаващите го лица не губят надежда и се опитват да направят пробив в София. Въпреки обаче, че постигнатите на 25 септември договорености са неясни, на територията на Горноджумайска област е създадена „македонска бригада" „Яне Сандански" с командир Крум Радонов и политкомисар Георги Мадолев.

- Какво представлява тази бригада?

- В бригадата са включени партизани от отрядите „Никола Калапчиев", „Анещи Узунов", „Никола Парапунов" и „Антон Попов", както и войници от 39-и и 14-и пехотни полкове, които са разформировани. По заповед на командването на бригадата, която Апостолски и други югославски дейци считат вече като част от Югославската народоосвободителна войска (ЮНОВ), от войниците и офицерите са снети българските отличителни знаци и са заменени с югославски. Вдъхновен от тези действия, Апостолски заявява, че бригадата скоро ще марширува в Солун и по-нататък трябва да остане в Беломорието.

- И сбъдва ли се „Солунският блян" на Апостолски?

- Тогавашните ръководители на Горноджумайска област са считали, че бригадата ще воюва с германците и затова още преди 11 септември 1944 г. са изпратени партизански поделения в Демир Хисар и Сяр, но те завършват мисията си безуспешно и се завръщат обратно. Съдбата на бригадата „Яне Сандански" се решава на среща при Трайчо Костов през ноември 1944 г., когато е решено тя да се разпусне. Временно са спрени и всички проекти и разговори със скопските ръководители в областта.

- Има ли международна реакция на случващото се?

- На 25 януари 1945 г. е връчена нота от страна на САЩ и Великобритания. В нея се изразява острата реакция на Вашингтон и Лондон на подкрепяното от Москва „българо-югославско сближение", което те изцяло не одобряват.

- На какво разчитат тогава в Скопие и Белград?

- Югославските македонисти разчитат на антибългарския македонизъм, който те съзират сред отделни амбициозни партийни функционери в областта. На тях им е внушавано, че „министерските кресла в Скопие не са безброй". Поддавайки се на тези внушения, дейци като Георги Мадолев, Кръстю Стойчев, Георги Хаджииванов и др. правят недопустими изказвания и действия.

Така, на Г. Мадолев се внушава от скопските емисари, че той може да бъде първият министър в югославското правителство. Много по-късно в една своя закъсняла самокритика в Благоевград той заявява: „Ние бяхме заслепени, безкритични и безхарактерни пред титовци". Какво може да се добави?

- Това ли е обяснението за осъщественото насилие над съвестта при преброяването на населението в Пиринския край през 1946 г.?

- Основно, да. В Горноджумайска област е дадена инструкция хората да се записват като „македонци", без ни най-малко да ги убеждават и разсъждения по този въпрос не може да има. Структурите на МВР по места се включват в акцията като арестуват, заплашват с интерниране и с други насилствени мерки при съпротива. Това се отнася и до други държавни органи. Съдия заявява на един гражданин на Горна Джумая: „Тук има само македонци, а ако ти си българин, върви си, ей ти го Бараково!"

- Какъв е резултатът от цялото това безумие?

- При насилственото „преброяване" на населението в Пиринския край от всичките 252 575 жители към 31 декември 1946 г. са записани по административен път 160 640 души като македонци, или 63,60%, и 54 425 (21,50%) като българи. И днес скопските теоретици и практици се позовават на преброяването от 1946 г., когато в специфична историческа обстановка по настояване на югославското ръководство начело с Тито, под натиска на Сталин и нихилистичната позиция на българските управляващи, се упражнява насилствена промяна на националността на българското население в този край.

- Кога спира насилствената македонизация в Пиринския край?

- Това е процес, чието начало се поставя в средата на 1948 г., когато става ясно, че между Сталин и Тито назрява разрив и идеята за южнославянска федерация, чийто заложник е по това време македонският въпрос, няма да се осъществи. До идването на власт на Тодор Живков през 1956 г обаче в Горноджумайски окръг тече една доброволна македонизация, която е плод на набраната инерция и на новата постановка, че Пиринският край ще стане „Пиемонт" за обединението му с Вардарска и Егейска Македония.

- Какво помага на Тодор Живков да измъкне българското общество от македонския синдром?

- При разглеждане на неговата дейност по македонския въпрос следва да се отбележат няколко обстоятелства. Още през 50-те години Живков е добре запознат с национално-освободителните борби на македонските българи и на тяхната революционна организация - ВМОРО/ВМРО. За разлика от Антон Югов, той не е склонен към прилагане на масови репресии спрямо членувалите във ВМРО на Иван Михайлов. Всичко това помага на Живков да измъкне българското общество от македонския синдром!

- Не се ли абсолютизира обаче в случая личността на Живков?

- Разбира се, не трябва да се абсолютизира личността на Живков. Можело е да бъде и друга личност. В случая, важното е, че самата обстановка го изисква.

- А каква е ролята му по македонския въпрос от 1963 до 1989 г.?

- Тодор Живков продължава да е главният двигател по развитието на нашата политика по македонския въпрос. Към неговите указания, облечени в партийни и държавни решения, се придържат стриктно партийните и държавните органи и обществените организации, както и политическите и държавните функционери, работещи по въпроса.

- Адекватна ли е българската позиция през последните 20 години?

- Ако се резюмира развитието на отношенията между България и Македония през последните 20 години, следва да се отбележат няколко значителни компромиси, с които София даде шанс на вардарци да имат своя държава. Сред тях са безусловното признаване, отваряне на границата по време на ембаргото, оказване на военна помощ и т.н. Срещу тези добронамерени стъпки България не получи дори един знак за добри намерения. Вместо това общественици, политици и най-вече медии правят крайни, обидни за страната ни антибългарски изявления. Съдете сами адекватна ли е позицията ни!

- Европейският парламент прие критичен доклад за Македония...

- Днес Македония все още е пред прага на започване на преговори за членство в Европейския съюз (ЕС). Вярно е, че още през 2006 г. българският президент и министърът на външните работи предупредиха недвусмислено Скопие, че: „Отпуснатият кредит на доверие от безусловна подкрепа за членство на Р Македония в Европейския съюз и НАТО е изчерпан". Изискването за добросъседство е върховен критерий за членство в ЕС. През последно време от българска страна обаче последваха официални изявления, че България отново, без всякакви условия, ще подкрепи започването на преговорите.

- При така сложилата се ситуация какво можем да очакваме?

- Имайки предвид досегашната практика в ЕС и проблемите, които възникват между отделни страни, съществува реална опасност европейската общественост да бъде натоварена с нови проблеми от отношенията между София и Скопие.

Източник: News.bg