 |
| Д-р Антон Панчев |
За
проблемите на българите в Р Албания – интервю с д-р Антон Панчев
Редакцията на „Македонски преглед” – печатен орган на
Македонския научен институт, зададе няколко въпроса на д-р Антон Панчев по
повод неотдавнашното гласуване в Брюксел на Резолюция, признаваща българско
малцинство в Албания. Д-р Панчев е политолог, юрист, лингвист и преводач – един от изявените специалисти, познаващ в детайли съвременните
аспекти на албанския въпрос. Член е на МНИ.
Д-р
Панчев, какво се случи на 15 февруари 2017 г., че възбуди от „зимен сън”
държавници, политици, общественици и интелектуалците на Балканите?
На
15 февруари 2017 г. Европейският парламент прие Резолюция относно Доклада на
Комисията от 2016 г. за Република Албания. В точка 24 на тази Резолюция, благодарение на поправките, внесени от двама
български евродепутати г-н Ангел Джамбазки и г-н Андрей Ковачев се: „отбелязва, че са необходими
допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания
чрез прилагане в пълна степен на съответното законодателство; препоръчва
правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо
и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика”. По този начин се поставя на ниво Европейски
съюз въпроса за съществуване на българско малцинство в Р Албания, което досега
не е получило официален статут на малцинство в тази страна.
Какъв е
етническият състав на населението в Р Албания – тема, по която се спекулира, разпространяват
легенди и митове на Балканите и по света?
Законодателството
на Р Албания признава две категории малцинствени общности: национални
малцинства и етно-езикови малцинства. Различните етнически общности в
Албания получават своя юридически статут в зависимост от техните национални
характеристики. Основната разлика между тези два
вида юридически закрепени общности се състои във факта, че националните
малцинства произлизат от етнически групи, които имат свои собствени държави,
докато етно-езиковите малцинства са групи от население, които не разполагат с
държавна организация. По тази причина, със статут на „национални малцинства” в
Албания се ползват гърците, сърбо-черногорците и „македонците”, които са
законово закрепени още след Втората световна война. Арумънското (влашкото) малцинство през тези десетилетия се
ползва от статута на „езиково малцинство”. През 2003 г. и ромите получиха
официално статута на етно-езиково малцинство. Освен тях, някои други групи,
като египтяните (вид роми мюсюлмани – б.а.), бяха признати за общности, въпреки
че тази група иска от официалните власти да получи статут на национално
малцинство, но им е отказано, защото
нямат отделен свой език[1].
1950
|
1955
|
1960
|
1979
|
1989
|
2011[3]
|
|
Албанци
|
1
183 744
|
1
344 272
|
1
581 745
|
2
535 913
|
3
117 601
|
2
312 356
82.58%
|
Гърци
|
28
996
|
35
345
|
37
282
|
49
307
|
58
758
|
24
243
0.87%
|
Македонци
|
2
273
|
3
431
|
4
235
|
4
097
|
4
697
|
5
512
0.20%
|
Сърби
и черногорци
|
893
|
1
613
|
-
|
66
|
100
|
366
0.01%
|
Арумъни
|
1
876
|
4
249
|
-
|
-
|
782
|
8
266
0.30%
|
Роми
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
8
301
0.30%
|
Египтяни
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
3
368
0.12%
|
Други
|
1
163
|
2
589
|
3
053
|
1
217
|
479
|
2
644
0.09%
|
%
на малцинствата
|
2.9%
|
3.4%
|
2.7%
|
2.1%
|
2.01%
|
1.9%
|
Неотговорили/
неопределени
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
390
938/
44
144
15.54%
|
Доколко са точни
статистиките от официалното преброяване
и има ли спорни моменти за „неидентифицирали се” по етнически белег жители в Р
Албания?
От таблицата се вижда, че Албания е относително еднонационална държава,
особено ако се сравнява с повечето от останалите балкански страни. Все пак, и в
нея живеят немалки групи от етнически малцинства, от които най-голямото е
гръцкото. Един от най-важните въпроси, който причинява напрежение между
албанските институции и представителите на различни малцинствени групи, е
точният брой на членовете на неалбанските етноси. Различни организации на
повечето от малцинствата, политически и културни, често оспорват официалните
цифри за броя на членовете от тяхната общност в страната, и най-вече тези от
преброяванията на населението. Основание за подобни твърдения на малцинствени
лидери е фактът, че по време на последното преброяване през 2011 г. 390 938
души са отказали да отговорят на въпроса за своето етническо самоопределение, а
други 44 144 лица не са попълнили тази графа в регистрационните бланки. По тази
причина, има сериозни разминавания между броя на членовете на малцинствените
групи в официалните статистики и твърденията на етнически лидери, балканските
държави и чужди изследователи на въпроса, които смятат, че реалният брой на
хората с неалбански произход е доста по-голям от официално обявения.
Какъв
е отзвукът от дипломатическата стъпка на
българските евродепутати в Брюксел?
Внасянето
на тази поправка в Резолюцията на Европейския парламент от страна на
българските евродепутати А. Джамбазки и А. Ковачев, с която се препоръчва правата на хората с български етнически произход в
района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и
гарантирани на практика, не предизвика активна реакция сред албанската
общественост. В албанските медии до този момент не се наблюдава подробно отразяване и анализ на българските
искания в Резолюцията на Европейския парламент. Във връзка с тази поправка, основната
теза, която се тиражира в албанските медии е, че това е стъпка на България с
цел подготовка на искането за признаването на българско малцинство в Македония
заради големия брой македонски граждани, които са взели български паспорти. Най-бурната
медийна реакция дойде от Едмонд Темелко, кмет на Пустец и председател на
Македонския съюз за европейска интеграция, който още на 16 февруари т.г. публикува
декларация в агресивен стил, че в „Албания няма българско малцинство”, че
„такова малцинство има в главите на българските официални лица в София, които
продължават с антимакедонизма като официална политика за отричане на
македонския народ в цялост”, че в Преспа (където „македонското” малцинство е
официално признато от Р Албания – б.а.), Голо бърдо и Гора (където не е
признато – б.а.) „живеят само македонци”, че София „измисля българи там, където
ги няма, само, за да не признае македонско малцинство в България” и т.н.
Декларацията на Темелко завършва с призив към Брюксел „да не злоупотребява
македонците от Албания като пречка по пътя на Албания в процеса на интеграция в
Европейския съюз”.
Какъв
е статутът на малцинствата в Албания – има ли ясно изградени правила за
признаването им, и ако има дали се съблюдават?
Албания се обявява за единна и неделима държава в своята
Конституция[4],
като в нея са посочени и основните права на малцинствата. Конституцията
на Република Албания провъзгласява пълното равенство на всички граждани пред
закона и признава правото на лицата от етническите малцинства „да изразяват
свободно, без да им се забранява, нито да се принуждават, своят етническа,
културна, религиозна и езикова принадлежност”, както и правото „да ги запазват
и развиват, да учат и да се обучават на своя майчин език, както и да се
сдружават в организации и сдружения за защита на техните интереси и
идентичност”[5].
Освен конституционните гаранции, Албания е
подписала и ратифицирала основните международни документи, свързани с правата
на етническите малцинства, като Рамковата конвенция на Съвета на Европа за
защита на националните малцинства, която е ратифицирана от парламента на
Албания със Закон № 8496 от 3 юни 1999 г.
От голямо значение за бъдещето юридическо
положение на малцинствените общности в страната ще бъде Законът за защита на
националните малцинства в Република Албания, който е в процес на обсъждане. Този
проектозакон е предложен от Министерския съвет на Албания през есента на 2016
г. и през последните месеци тече обществена дискусия по този въпрос. Един от
основните проблеми в тази област е липсата на общо определение за малцинствата,
като досега Р Албания признава определени общности за малцинства въз основа на
различни обективни и субективни показатели. В чл. 3 на този проектозакон се
прави опит за изработване на такова определение като се посочва, че „национално
малцинство е една група от албански граждани, които живеят в Република Албания
имат ранна и стабилна връзка с албанската държава, проявяват отличаващи
културни, етнически, традиционни, езикови или религиозни характеристики, и,
които са готови да проявяват, запазват и развиват заедно своята отличителна културна,
етническа, традиционна, езикова или религиозна идентичност”. Това определение
обаче търпи критики, защото не отговаря ясно на въпроса кои етнически общности
могат да бъдат признати за национални малцинства. Освен това, дали е нужно едно
определение и за признаването на етно-езиковите малцинства?
В
каква посока протича обществено-политическият дебат за малцинствените общности в
Р Албания и какви са възможностите на Р България да защити правата на сънародниците
ни там?
Дискутира се за
разширяване на споменатия закона, да не обхваща само националните малцинства
(гърците, „македонците” и сърбо-черногорците), но и етно-езиковите малцинства
(власите и ромите). Обсъжда се и разширяването на малцинствените общности с признаването
от страна на държавата на други малцинства като бошняците, египтяните
(гюптите), гораните. Конституцията на Албания, в своя член 20, има предвид само
лицата, които принадлежат към националните малцинства, което предизвиква дебат
във връзка с включването на представителите на етно-езиковите малцинства в тази
категория. Заради заглавието на проектозакона се поставя въпросът дали
представителите на този вид малцинства ще попаднат под мерките му.
Проектозаконът не разписва и ясни
механизми за юридическото формиране на дадена малцинствена общност. Член 5 само
посочва, че „идентификацията за принадлежност към едно малцинство ще се
осъществява посредством нейното деклариране по време на периодичните
регистрации на населението в Албания и ще се основава на правото на
самоидентификация”.
Относно правата на малцинствата, чл. 8
предвижда правото на самоорганизация и на представителство (включително и
политическо) на малцинствените общности, докато чл. 12 от проектозакона
разглежда правото на образование на езика на малцинството, а чл. 14 определя
възможностите за употребата на езика на дадено малцинство в публичната сфера на
общините, където то съставлява над 20% от населението. Член 16 от проектозакона
ще урежда поддържането на връзки и контакти със сънародниците на съответното
малцинство с чужбина, като се предвижда Албания да може да подписва
споразумения с други държави, за да осигурява защитата на правата на определено
малцинство.
Проектозаконът за защита на националните
малцинства в Република Албания, неговата структура, понятия, съдържание и
други, се подлагат на обсъждане и анализи от различни институции и обществени
организации. Особено активни в този процес са лидерите, организациите и
партиите на всички официално признати досега малцинства в Албания. Участие в
обсъждането със свои предложения имат и посланиците на Македония, Гърция,
Сърбия, Черна гора. Поправките на българските евродепутати в Резолюцията за
Албания дават възможност и на български организации и сдружения, регистрирани в
Албания, да поискат участие в тези институционализирани дебати, тъй като
албанските институции трябва да се съобразяват с тези препоръки, за да
реализират напредък в интеграционния процес.
[1] VKM Nr. 127, datë 11.03.2004 - Për krijimin e Komitetit
Shtetëror të
Minoriteteve (Fletore Zyrtare Nr. 13,
Viti 2004, fq. 547). Shih edhe Minoritetet: E tashmja dhe e ardhmja.
Raport i Grupit Shqiptar për të Drejtat e Njeriut mbi gjendjen e
minoriteteve në Shqipëri. Botimet “Kanun”,
Tiranë, 2003, с. 91, 156.
[2] Second Report Submitted by Albania Pursuant to Article
25, Paragraph 2 of the Framework Convention for the Protection of National Minorities, p. 8. Strasbourg, 18 May 2007. In: http://www.coe.int/t/dghl/monitoring/minorities/3_fcnmdocs/PDF_2nd_SR_Albania_Annexes_sq.pdf.
[3] Censusi i
Popullsisë dhe Banesave 2011. Tiranë, 2012, с. 71.
[4] Конституция на Република Албания, чл. 1, т. 2.
[5] Пак там, чл. 20, т. 2.
0 коментара:
Публикуване на коментар