За българите в Албания и истерията в Скопие

сряда, 22 февруари 2017 г.

Българчета от Албания
Снимка: prosperitetgolloborda.org
Д-р Георги Георгиев

   Казват, че една от максимите, следвани от революционния водач на македонските българи Иван (Ванчо) Михайлов, е била:

Ако противникът не пести похвалите си за твоите действия, тогава трябва сериозно да се замислиш къде си допуснал грешка; ако обаче си го разярил, означава, че си на прав път и си постигнал целта си.

   Като се съди по истеричната реакция на македонисткия политически елит в югозападната ни съседка чрез контролираните от него медии и организации спрямо резолюцията на ЕП за Албания, която съдържа препоръка за спазване правата на българското малцинство на нейната територия, може да се направят няколко извода. Тирана прие препоръката далеч по-спокойно, отколкото Скопие. 

  Очевидно има защо там, край Вардар, да се чувстват по-засегнати от въпросния документ. Разбираемо е – вчера изявление от американски конгресмен, днес брюкселска резолюция... С откритото поставяне „на масата” на изкуствено „замразения” повече от век проблем за (непризнатото) българско малцинство в Албания се възстановява една погазена по чисто геополитически причини историческа правда и се нанася удар върху македонистките антибългарски митове. 

  Както някога, във времето на бивша Югославия (Кралска и Титова), съществуването на българи в Албания само по себе си беше (е) доказателство, че такива са и събратята им от етническия континуум през Македония и по-нататък, та чак до Черно море. Точно от това се бояха и правеха всичко възможно да не допускат и сръбските/югославските политици, и днешните техни наследници в Скопие. Защото историята отдавна, отпреди 1300 години, се е произнесла каква е народността и културата на славяните в земите на съвременна Албания – много българи на юг и изток, малко сърби (черногорци) на север. 

 Нервните изблици на скопските (високо)говорители и техните клакьори сред българското население в Албания показват не само заслугата на българските евродепути, на първо място, на господата Ангел Джамбазки и Андрей Ковачев – заслуга, която тепърва ще се измерва подобаващо издълбоко от нашето общество. И обратно – за сетен път разкриват истинския облик на онези среди в Р Македония, които продължават да се поддържат със серума на омразата към България и българския народ. 

  Обречени усилия впрочем – сега годината е 2017, а не 1913 или 1945 г. Макар и да осъзнаваме, че науката едва ли е най-доброто лекарство за безнадеждно интоксикираните с коминтерновските доктрини и теориите на Йован Цвиич мозъци, за историческа ограмотителна справка на споменатите по-горе кръгове, ще си позволим да приложим факсимилета на оригинални собствени свидетелства на македонските българи от Албания. 

   Става дума за протокола на учредителното събрание на дружеството „Св. Иван Кръстител”, основано през 1929 г. от „живущите в ст. София българи, родом от Голо бърдо и Поле, подобласти на Дебърския окръг, останали в територията на Албанското кралство”, и списък с участниците в него. Изброените поименно двадесет родолюбци създават своя организация, „за да се помогне на нашите сънародници, останали под албанска власт, да постигнат неугасимото желание да имат български черкви и училища и свещеници и учители българи”. Кой знае – може би който има очи, ще види и който има разум, ще разбере. 

    Приятно и ползотворно четене!

* * *

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017