Цар Борис III, ВМРО и българският национален въпрос

        На 15 февруари 2017 г., в Македонския научен институт в София се проведе поредният семинар от лекторията „Македония”. Водещият Коста Филипов представи първия от лекторите доц. д-р Димитър Митев от Института за исторически изследвания – БАН и член на МНИ, който говори на тема: Цар Борис ІІІ, ВМРО и българският национален въпрос. 

 Вниманието на лектора бе насочено основно към деликатните взаимоотношения между цар Борис и Вътрешната македонска революционна организация след 1919 г. и външнополитическите концепции на Царя за решаването на сложния и тежък национален въпрос на България в периода между двете световни войни.

Сложността произтича най-вече от разнопосочността на националните претенции през разглеждания период, когато под чужда власт се оказват обширни територии от българското землище: Източна Тракия остава под турска власт, Западна Тракия и Егейска Македония попадат под гръцка, Вардарска Македония и Западните покрайнини под сръбска, а Южна Добруджа под румънска. Доц. Митев обоснова тезата, че във външнополитическата програма на цар Борис приоритетно място заемат справедливите претенции на България на север – Южна Добруджа и на юг – териториален излаз на Бяло море. Българските земи под сръбска власт, въпреки че там живеят почти 1 милион българи, са оставени на втори план.

Изтъкнато бе че ревизионистичните планове на цар Борис остават нереализирани, с изключение на възвръщането на Южна Добруджа към Отечеството през есента 1940 г. Специално бе подчертано, че внимателната и умерена политика на цар Борис по Добруджанския въпрос в голяма степен допринася за трайното му решаване, което за жалост се оказва и единственият успех в национален план за България след 1919 г. Що се отнася до ВМРО, която се бори с въоръжени средства за съхраняване на българщината във Вардарска и Егейска Македония, бе изтъкнато, че в началото на царуването си Борис вижда в лицето ѝ свой защитник спрямо републиканските тежнения в управлението на БЗНС през 1920–1923 г.

След преврата от 9 юни 1923 г. обаче ВМРО се превръща във фактор, който създава проблеми за официалната българска вътрешна и външна политика и затова Царят посреща ликвидиране й през 1934 г. с облекчение. Той не допуска нейното реабилитиране и връщане на българската политическа сцена до края на царуването си.

 *  *  * 

 Вторият лектор Николай Поппетров, също член на МНИ, сподели своите съждения за проблемите на българската външна политика между двете световни войни, проявила изключителна предпазливост по националния въпрос. Това се дължи на няколко фактора – осъзнаването, че при враждебното обкръжение страната не може да води борба в четири посоки; че България за момента няма никакво стратегическо значение за нито една от великите сили; липсва ѝ Велика сила-покровител; страхът от съветска идеологическа намеса при една по-сериозна криза в страната, респективно в региона. Разбира се тук трябва да се посочи ролята на цар Борис III, който особено държи на политика без всякакви компликации и на мирна ревизия.

  Това обяснява защо българското правителство отстоява пропагандата на ревизията и се стреми тази линия да бъде възприета от обществени формации като съюза „Отец Паисий“ или бежанските организации. От управлението на Стамболийски до това на Богдан Филов, заключи Н. Поппетров, няма българско правителство, което да мисли за разрешаването на националния въпрос чрез война. Българската политика е под знака на мирната ревизия по отношение на Македония от средата на 30-те години и се достига до извода, че за нейното обединение с България основна пречка са Великите сили, които имат осови пресичащи се интереси в долината на р. Вардар.