Скопие прибира имуществото на МНИ по решение на ЦК на БКП

четвъртък, 16 март 2017 г.

Скопие прибира имуществото на Македонския научен институт по решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1947 г. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

 След Втората световна война уникалната библиотека на Македонския научен институт е разграбвана заради ценните книги, които съхранява. Началото е поставено през март 1946 г. когато с писмо от Павел Шатев и Лазар Колишевски се изискват всички книги, притежание на МНИ, които се „отнасят за историята на македонския народ”. 

Желанието на двамата партийни водачи е книжното богатство да бъде прехвърлено в Скопие в „най-скоро време”, с мотив че предстояло изграждането на македонски университет. 

 По-голямата част от книжното наследство остава във владение на Института, но след година натискът от Скопие става силно агресивен. На 15 март 1947 г. Лазар Колишевски, секретар на ЦК на Комунистическата партия на Македония, изпраща доклад до ЦК на ЮКП, който е образец за арогантно държавно-политическо вмешателство. В първите две части от изложението се отделя особено внимание на историята на Македонския научен институт. Той е обвинен, че се е превърнал в „учреждение – център на великобългарската фашистка мисъл” и е обнародвал издания с антинаучни и фалшифицирани материали за „борбата на македонския народ”.

 Просторното изложение отделя място и на притежаваната от МНИ богата библиотека, съдържаща близо 4000 книги, свързани с историята, географията, демографията, орографията, стопанството и етнографията на Македония, както и с църковно-просветните и освободителни борби на населението от областта. Според Колишевски, въпреки многото фалшификати и профашистки идеи в съхранените книги на МНИ, тази библиотека е неправилно „да стои слабо или никак неизползвана в София, докато научните работници на Македония много се мъчат в дирене на изворен материал, за библиографски упътвания в изработване на македонската история и културно развитие”. 

В края на изложението Л. Колишевски предлага на ЦК на ЮКП въз основа на представените аргументи да бъде ликвидиран Македонският научен институт, а цялото му имущество (сграда, библиотека и издания) да се предаде на НР Македония. Той настоява да бъде свикано Общо събрание на МНИ, което да вземе решение за предаване на цялото имущество на НР Македония; да се подготви нов нотариален акт за Македонския дом, за да стане дарението на сградата „безусловно”; до извършване на приемане- предаването да бъде назначен „специален ръководител” в Института – делегиран от правителството на НРМ; да бъдат прекратени „неприятелските и антинаучни дискусии и изложения на Македонския научен институт”; да се контролира списването на печатния му орган от делегирания представител на Скопие! 

Изпратеният доклад на Колишевски в Белград оказва влияние на българските управляващи среди. Членовете на Политбюро на ЦК на БРП (к) реагират още в същия ден – 15 март 1947 г. вземат отношение по поставените искания от Скопие. Без мисъл за национално достойнство те не само приемат безусловно предложенията на Колишевски, но включват и допълнителни тегоби. 

 Държавно-партийното ръководство на страната приема решение да се „отправят” препоръки за „саморазпускане” на македонските братства и избраният от тях Национален комитет; спиране на печатните органи; издаване на самостоятелни брошури и публикуване на статии, написани на „македонски” език във в. „Пиринско дело”; предизвикване на ревизия за промяна на нотариалния договор между столичния общински съвет и МНИ; задължаване на общината да даде сградата и „особено киносалона срещу минимален наем на българо-югославското дружество”. 

 На 27 март 1947 г. Политбюро взима още едно решение, свързано с македонските бежанци в страната. Неговите ръководители закриват Македонската кооперативна банка с мотива, че някога тя била създадена със суми от Ив. Михайлов и имала в ръководните си среди негови прикрити последователи.  



През следващите месеци по внушения на управляващите в България, бежанските организации на македонските българи се „саморазпускат”, една след друга. На 2 юли 1947 г. идва ред и на Македонския научен институт. На 28 с.м. Ликвидационната комисия „обдарява” на НР Македония 1331 етнографски предмета, повечето от 3966-те книги, заведени в институтската библиотека; годишни течения, отделни книжки на „Македонски преглед”; трудове от
библиотеката на Л. Милетич и др. Предадени са и съхраняваните в МНИ архивни ръкописи и други материали на А. Лозанчев, Л. Джеров, Н. Русински и др. В пратките към Скопие намират място редица документи и материали от архива на отделни братства, Илинденската организации и други формации Някои от тях днес могат да се прочетат в Архива на Р. Македония или във вид на микрофилми у нас, а отпътувалите през 1947 г. експонати от етнографската сбирка на Македонския институт „красят” музейните витрини в Р. Македония. * 

След възстановяване на МНИ през 1990 започна възстановяване на разграбената му библиотеката. В нея намериха място множество стари и нови издания, свързани с Македония. Част от тях бяха закупени, други дарени от лица и институции, трети „излязоха” от стари шкафове. Днес библиотеката отново се превърна във важно национално културно огнище, което привлича множество учени (вкл. чуждестранни), преподаватели, журналисти, студенти и общественици. 

   Поради читателския интерес, сайтът на МНИ ще обнародва заглавията на печатните издания, съхранявани в библиотека, както и страници от списъка с „подарено”- ограбените книги, отпътували към НР Македония преди 70 години.

1 коментара:

  1. Прекрасенъ материалъ.Браво на професора задето има коражъ да напише онова което е ставала веднага следъ втората световна война.Г.Младеновъ

    ОтговорИзтриване

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017