Даме Груев в сръбски плен

петък, 7 април 2017 г.

сп. Македонски преглед, год. XXХIX, 2016, № 4. Златков, Ангел. Заложничеството на Даме Груев при сърбоманския войвода Мицко Кръстев..., 121-136.

"...по време на своето затворничество Даме се запознава и сприятелява с един от бъдещите ревностни дейци на сръбската пропаганда в Македония – войводата Мицко Кръстев. 

* * * 

Мицко Кръстев е роден през средата на 50-те години на XIX век в село Латово, Кичевска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща официалната османска статистика на населението от 1873 г., Латово е посочено като село с 28 домакинства – всички български[33].

Мицко първоначално изучава самарджийския занаят в Скопие, но през 1875 г., по време на Великденските празници, животът му се преобръща. Той и баща му са дълбоко унизени и ограбени от Джемаил ага, син на местния бег Мула Фазлия. Оттогава у Мицко се заражда жажда за отмъщение, която го кара да се включи в разразилата се през 1876 г. Сръбско-турска война[34]. След войната живее в румънския град Турну Северин, но през 1879 г. отново се връща в Сърбия. Въоръжен от нишкия окръжен управител Никола Рашич, Мицко е изпратен начело на чета в Македония[35], но твърде скоро групата е разкрита и почти унищожена от турските потери в Кривопаланско. Войводата, заедно с един от своите четници, оцелява и успява да се добре до

30 Даме Груев..., ч. 1, с. 17.
31 Русински, Н. Принос към историята на Вътрешната македо-одринска ре-волюционна организация (градивния период) за времето 1900–1903 година. С., 1936., с. 1-12.
32 Попхристов, Г. Цит. съч., с. 35.
33 Йорданов. И. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 година. С., 1995, с. 93.
34 Јагодић, M. Мицко Крстевић: писма из битољског затвора (1897–1899). – Мешовита грађа, 2012, № 33, с. 353.
35 Пак там, с. 354.

126 

Кичевско[36]. Там се включва в четата на Христо Костадинов[37]. В края на 1880 г. откриваме бунтовника във Враня, откъдето през следващата година са изпратени две чети, едната отново начело с Мицко Кръстев, другата – на Спиро Църнов, които бързо са разбити. Спиро загива[38], а латовският войвода се крие цяла зима из кичевските пещери. Местните селяни му носят храна, но през януари 1882 г. скривалището е открито и за да се спаси от смъртта, Мицко се предава[39]. Осъден на доживотен затвор, на 19 февруари 1882 г. той е хвърлен в турските тъмници[40].

В сборника от британски документи за българския национален въпрос на Македонския научен институт са публикувани два рапорта от солунския генерален консул Дж. Блънт от средата на 1886 г., в които той съобщава на своите началници за заловена от турците чета, начело на която е някой си Мицко[41]. В бележки под линия съставителите на сборника отъждествяват заловения войвода с Мицко Кръстев и се усъмняват в сведенията на Христо Силянов, че той е бил заловен през 1882 г.[42] В своите писма от Битолския затвор обаче самият Мицко Кръстев заявява, че се намира в затвора от 19 февруари 1882 г. и не е излизал от него през това време[43]. Като приложение към рапортите си Блънт изпраща списък на заловените „разбойници“, в който на първо място стои именно Мицко. Но тук се забелязват две сериозни несъответствия – за родно място на войводата е посочена казата Ресен, а баща му е наречен Христо[44].

От самия Мицко Кръстев знаем, че е отраснал в село Латово, което се намира в Кичевската каза и баща му се е казвал Кръстьо[45]. От това може да се заключи, че в публикуваните британски документи не става дума за Мицко Кръстев. Годините, прекарани в затвора, са много тежки за войводата, както се вижда от неговите писма до сръбския консул в Битоля Милойко Веселинович, изпращани от 1897 до 1899 г. Запазени са 9 писма, от които лъха омразата на Мицко към всичко българско. Оплакванията от тежкия живот, който му „осигуряват“ българите в затвора, се срещат в почти всяко писмо.

На 22 март 1897 г. Йордан Гавазов, Стоян Лазов и Дончо Щипянчето, провокирани от наглото държание на Мицко и обидите му по българския род, го намушкват

36 Елдъров, С. Начало на сръбската въоръжена пропаганда в Македония. – Военноисторически сборник, 1984, № 1, с. 49.
37 Веселиновић, М. Брсјачка буна године 1880 у Битољском вилајету и војвода Мицко. Београд, 1905, с. 14.
38 Елдъров, С. Цит. съч., с. 50.
39 Веселиновић, М. Цит. съч., 30–31.
40 Јагодић, M. Цит. съч., с. 354. 41 Британски дипломатически документи..., с. 250.
42 Пак там, 248–251.
43 Јагодић, M. Цит. съч., с. 354.
44 Британски дипломатически документи..., с. 251.
45 Јагодић, M. Цит. съч., с. 352.

127 

22 пъти. Той по чудо оцелява, но приятелят му Петър Ристевич е убит[46]. За случая си спомня и Тома Николов, според когото от този момент Мицко е станал заклет враг на българите[47]. Сърбоманинът се възмущава от другарите си, които се признават за българи – според него за пари или срещу протекция[48] и изтъква, че той никога не би го направил. В този дух отказва да се възползва от амнистията, която българското правителство успява да издейства за българските затворници от османските власти по време на Гръцко-турската война от 1897 г.[49] В писмото си от 20 януари 1898 г. Мицко заявява, че в него тече сръбска кръв и не се чувства сърбин само заради политическата обстановка: „Стйга мене шта чекам да умрам Србйн, друго не треба.“[50] На 23 октомври 1898 г. Кръстев отново е ранен от дейци на ВМОРО, този път два пъти с нож в дясното рамо[51]. Молбите му до Веселинович за издействане на освобождение от затвора стават все по-настоятелни. На базата на всички тези данни може да се заключи, че в Битолския затвор сръбското самосъзнание на Мицко Кръстев се е „пречистило“ и формирало от омразата му към българщината. Благодарение на това той се оказва едно от най-добрите оръдия на сръбската въоръжена пропаганда в началните години от развитието й.

В своите спомени дякон Тома Николов, който по същото време е в затвора, разказва как Мицко постоянно се опитвал да спечели доверието на Дамян Груев и често го канел в своя кауш. Сърбоманинът стига дотам, че обещава след като бъде освободен, да се включи в българското четническо движение. Така той успява да спечели доверието на Даме, който изхождайки от собствения си опит в Белград, вярва, че Кръстев искрено се разкайва. Знаейки всички проблеми, които Гавазов и останалите дейци на Вътрешната организация са създавали през годините на латовеца, Груев се опитва с добро отношение и закрила отново да върне българското самосъзнание на озлобения войвода. Тома Николов усеща, че Мицко само се преструва и всъщност донася всички разговори на охраната на затвора. Дяконът се опитва да предупреди Дамян, но той не му обръща внимание. През 1901 г. сръбското правителство успява да издейства амнистия за Мицко Кръстев и на 19 август той е освободен. След освобождението си живее мирно в Битоля на издръжка от сръбското консулство в града. Мицко дори отива на посещение в затвора и в знак на „приятелство“ носи подаръци на Даме и останалите затворени български революционери[52]...

...По време на пленяването на Дамян Груев от Мицко се извършва под-готовката за така желаното от сръбското държавно ръководство посещение на краля в София. Визитата на крал Петър в българската столица е първото му официално „гостуване“, с което сърбите се надяват да издигнат авторитета на своята корона. От друга страна, за България е важно да демонстрира на султана дружеските си отношения със Сърбия, поради което на краля е организирано бляскаво посрещане[98].

Същевременно в края на септември сръбското обществено мнение се настройва силно срещу българите и дори в Белград се подготвя мащабен антибългарски протест, а в българските вестници се появява информация, че посещението може да бъде отложено[99]. Рационалността обаче взима връх и на 17 октомври крал Петър е тържествено посрещнат на софийската гара. Пресата в двете държави отделя голямо внимание на визита-та и подробно отразява всяка стъпка на краля в София[100]. Подписаните споразумения и установените контакти между владетелските династии не водят до по-трайно сближение между България и Сърбия заради нарастващата подкрепа, която правителството в Белград оказва на дейците на пропагандата[101].

От ситуацията се опитват да се възползват и османските власти, които предлагат откуп на Мицко за Груев[102]. В тази напрегната обстановка в Белград под председателството на външния министър Пашич се провежда заседание на сръбските консули от Македония. В деня след събранието местните вестници декларират, че Мицко и Груев са се побратимили и са се съгласили

96 Сръбските интриги и коварства срещу България (1804–1914). Съст. Ц. Би-лярски. С., 2009, 190–193.
97 Хесапчиев, Х. Цит. съч., с. 129.
98 Попов, Р. Цит. съч., с. 244.
99 Мир, 2 окт. 1904.
100 Вечерна поща, № 1162, 19 окт. 1904.
101 Попов, Р. Цит. съч., с. 246.
102 Георгиев, В. Подземната република..., с. 377.

133

да прекратят братоубийствената борба. Явно решението за подобно представяне на казуса пред обществото е взето с цел да се излезе от сложното положение. Българският дипломатически агент в Белград полковник Христофор Хесапчиев го определя като плоско сръбско хитруване,[103] а в писмото си до Димитър Ризов революционният деец Анастас Лозанчев също заявява, че в сръбските статии няма нищо вярно[104]. По същото време, когато сърбите обявяват, че е постигнато споразумение с Даме, четата на сърбоманина Йово Довезенски (бивш сръбски учител) напада с. Беляковци, Кумановско, и убива екзархийския учител Теодоси Шоляков, заедно с още един мъж и две жени[105].

По заповед от Белград Мицко завежда Даме Груев в Скопие, където го предава на Йован Киркович – главен инспектор на сръбските училища в Македония. Киркович освобождава Даме, завеждайки го при члена на Вътрешната организация д-р Георги Николов. Вече на свобода, Груев посещава сръбския генерален консул Ристич, но подробности от разговора не са известни[106]. Няколко дни по-късно, на 9 ноември, той пристига в София[107]...

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017