Десетки благоевградчани се стекоха на публична дискусия, организирана от филиала на МНИ

Лектория на Филиала на Македонския научен институт в Благоевград 

   По покана на Община Благоевград, Македонски научен институт – Филиал Благоевград и Регионален исторически музей – Благоевград на 6 април 2017 г. от 17.00 часа в конферентната зала на Регионален исторически музей се проведе публична дискусия на тема: „По следите на една документална мистификация: Случаят „Славко Димевски”. Историческо разследване” с лектор – проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН и Македонския научен институт – София.

 В залата присъстваха директори на училища и учители по история, представители на Държавен архив, Регионална и читалищна библиотека Благоевград, Военно окръжие, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград, много граждани, студенти и ученици. Събитието бе открито от д-р Христина Цонева – директор на Регионален исторически музей – Благоевград.

  След като описа значението на музея като важен културен, научен и обществен център в Югозападна България, тя даде думата на доц. д-р Димитър Тюлеков – преподавател на ЮЗУ „Неофит Рилски” и член на МНИ. След встъпително слово, разкриващо мястото и ролята на Македонския научен институт, отстояващ от десетилетия българския дух в Македония, той представи лектора проф. д.и.н. Св. Елдъров и някои от значимите му постижения в науката. 

 Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров изясни една документална мистификация във връзка с Кресненско-Разложкото въстание от 1878–1879 г., сътворена от македонския протойерей д-р Славко Димевски, който разпалва спора между българските и македонски историци в началото на 80-години и този сблъсък продължава да тлее до днес. 

 В дискусията проф. д.и.н. Светлозар Елдъров разясни, че историческото му разследване минава през различни архивохранилища и библиотеки и достига до шокиращи резултати, относно злепоставянето посмъртно името и авторитета на Българския патриарх Кирил, допуснал скопския историк до личния си архив през 60 години на ХХ в., както и такива, които хвърлят нова светлина по Случая „Славко Димевски”. 

 Снежана Захариева