ЦРУ за екзекуцията на петима студенти от УДБА

вторник, 11 април 2017 г.

ЦРУ ЗА ЕКЗЕКУЦИЯТА НА ПЕТИМАТА СТУДЕНТИ ОТ СТРУМИЦА НА 13 АВГУСТ 1951 Г.  

Доц. д-р Христо Милков

На 13 август 1951 г. в с. Дорлобос, Струмишко, на няколко км от гръцката граница са заловени от УДБА петима студенти, които се опитват да избягат в Гърция. Зловещата екзекуция на младежите Мирчо Хр. Пецев, Стефан К. Топчев, Борислав Ал. Белев, Георги Т. Костуранов и Георги Т. Яръмов става повод ЦРУ да заостри вниманието си към град Струмица и Струмишкия регион. Отделени са пет доклада, два от които се отнасят за нейната гимназия, в други два за събитията около екзекуцията на петимата студенти от УБДА и още един, на политическото положение в Струмица и региона. 

 ЕКЗЕКУЦИЯ НА ПЕТИМАТА СТУДЕНТИ ОТ УДБА 

 Според доклад на ЦРУ от 27 октомври 1951 г. Никола Фиданчев, Борис Белев и Стефан Топчев, студенти в Загребския университет, решават да избягат в Гърция заедно с приятелите им, Георги Жармов, студент в Белградския университет и Мирко Печев, студент в Струмишката гимназия. Планът за бягството, трудностите да се открие водач за през границата, изработването на необходимите документи, решението да не оказват съпротива, показват за пореден път добрата информираност до последната подробност. Още на 4 и 5 август Фиданчев е проследен от хора на УДБ-а. В района на село Дорлобос, около три километра от гръцката граница, групата е нападната от засада на УДБА или на милицията и заловена (и УДБА и милицията са споменати – б.а.). Мюсюлманин от същото село по-късно казва на Стево Топчев, че през нощта на 12 срещу 13 август е видял всички петима студенти с вързани ръце, да вървят с милиционери до Дорлобос. Според информатори и жители от Струмица, петимата студенти са били разпитвани от УДБА, изтезавани и разстреляни на 13 август 1951. Селяните мюсюлмани от Дорлобос, на които им е било наредено от УДБА същата сутрин да пренасят телата на коне до Костурино, по-късно са твърдели, че ръцете на студентите са били вързани с тел и че телата им са били още топли, когато са ги пренасяли. Мирко Топчев, дърводелецът сковал ковчезите, идентифицирал и съпроводил телата с камион на УДБА по-късно разказва, че всеки един от мъртвите студенти е имал по няколко куршумени рани в главата, и че е имало натъртвания по всяко от телата.

 „Гръклянът на Белев е бил прерязан и че пръстите на двете ръце на Георги Жармов са били отрязани. Новината за убийството на петимата студенти бързо се разпространи из Струмица и хората от града бяха толкова възбудени от жестокостта, че няколко хиляди /sic/ души съпровождиха погребалното шествие. Ковчезите на Стево Топчев, Георги Жармов, Мирко Печев, и Косе Костуранов бяха преместени в един гроб. Борис Белев беше заровен отделно, защото беше протестант”. В докладите се съдържа внушителна биографична информация, за четирима от убитите студентите. Обединяващото за тях е, че всички произхождат от интелигенти семейства от Струмица, имат високо образование – и четиримата са завършили Струмишката гимназия, след това продължават в Белград или Загреб. И имат активна дейност в полза на ВМРО. Трима от тях са лежали в Изидровския затвор между две и пет години. За тази си дейност те са лишени от правителствени стипендии. 

Информационен доклад Страна: Югославия 
Предмет: Екзекуцията от УДБ-а на петимата избягали студенти[1]
Дата на разпространение: 27 октомври 1951 
Дата на информацията: Юли-август 1951 

1. Никола Фиданчев, Борис Белев и Стефан Топчев, студенти в Загребския университет, решават да избягат в Гърция заедно с приятелите им, Георги Жармов, студент в Белградския университет и Мирко Печев, студент в Струмишката гимназия. Петимата решават да се срещнат в Струмица на 1 юли 1951 и да избягат в Гърция на две групи. 

2. Борис Белев, водачът, отиде в Стояково, Гевгелийски окръг, за да открие водач за през границата. Водачът, когото той намира, отказва да ги вземе, защото преходите, които той знаеше, са много сериозно охранявани по това време. По същото време Фиданчев успявя да получи от окръжния комисар по вътрешните работи „разрешение за преминаване на границата”, което му даваше възможност да престои 10 дни в Дойран, близо до Дойранското езеро, заради здравето му. 

3. На 27 юли всички петима студенти се срещнаха отново в Струмица и Белев каза, че е открил водач, който ще им помогне да преминат границата през Беласишките планини. Те се споразумяха, че четирима трябва да преминат границата през Беласишката планина на 3 август, и че Фиданчев ще премине границата при Дойранското езеро. Групата се споразумя да вземат със себе си свидетелства за раждане, ученически книжки и лични карти. Групата няма оръжия и нямат намерение да оказват съпротива, ако бъдат хванати докато пресичат границата. Това решение е взето защото наказанието за опит за бягство е обикновено само между два или три месеца затвор. 

4. На 28 юли Фиданчев отиде в Дойран. На 2 август Александър Белев отиде в Дойран с група туристи и каза на Фиданчев, че датата на бягството е уточнена от водача за 5 август. Белев и Фиданчев се споразумяха, че ако датата за бягството бъде променена, Фиданчев ще получи съобщение на 4 август по местния автобус. На 4 и 5 август Фиданчев е проследен от хора на УДБ-а. Докато Фиданчев още не е получил съобщението от 4 август, той предполага, че няма да има промени в плановете за бягство и напуска Дойран в 7.30, преплувайки четирите километра на Дойранското езеро до Гърция. 

5. Поради неизвестна причина датата за бягството на Белевата група беше променена на 12 август 1951. По същото време Косе Костуранов се присъединява към групата. Костуранов беше роден през 1930 в Струмица. Бащата на Костуранов беше богат търговец в Струмица от преди Втората световна война, но след войната цялата му собственост беше конфискувана и беше затварян на няколко пъти. Бащата се премести със семейството си в Загреб, докато Косе беше студент в Загребския университет. 

6. През ранните утринни часове на 12 август 1951 групата потегли. Те първо преминаха край Кулис, и вечерта на 12 август се приближиха района на село Дорлобос, около три километра от гръцката граница. На това място те бяха нападнати от засада на УДБ-а или на Милицията и бяха хванати. 

7. Мюсюлманин от Дорлобос по-късно каза на Мирко Топчев, брата на Стево Топчев, че през нощта на 12–13 август, че е видял всички петима студенти с вързани ръце, да вървят с милиционери до Дорлобос. Информатори и жители от Струмица вярваха, че петимата студенти са били разпитвани от УДБ-а, изтезавани и че са разстреляни на 13 август 1951. Селяните мюсюлмани от Дорлобос, на които им е било наредено от УДБ-а сутринта на 13 август да пренасят телата на коне до Костурино, по-късно твърдяха, че ръцете на студентите са били вързани с тел и че телата им са били още топли, когато са ги пренасяли. 

8. На 13 август УДБ-а нареди на Струмишкия градския дърводелски кооператив да направи пет ковчега, които бяха изпратени с камион на УДБ-а до Костурино. 

9.Мирко Топчев, който беше нает като дърводелец в Струмишкия градския дърводелски кооператив, получи нареждане да съпроводи ковчезите и да идентифицира труповете. Топчев по-късно разказваше, че всеки един от мъртвите студенти е имал по няколко куршумени рани в главата, и че е имало натъртвания по всяко от телата. Гръклянът на Белев е бил прерязан и че пръстите на двете ръце на Георги Жармов са били отрязани. 

10. В 11 вечерта, на 13 август, камионът на УДБ-а откара ковчезите на гробищата в Струмица. По същото време официалните власти на УДБ-а привикаха роднините на убитите студенти и ги разпитаха за местонахождението на техните синове. По-късно УДБ-а „информираха” родителите, че техните „героични синове” са били убити при опит за бягство в Гърция и че погребението ще се състои на площада в 12,01. сутринта на Струмишкото гробище. Новината за убийството на петимата студенти бързо се разпространи из Струмица и хората от града бяха толкова възбудени от жестокостта, че няколко хиляди /sic/ души съпроводиха погребалното шествие. 

11. Ковчезите на Стево Топчев, Георги Жармов, Мирчо Печев, и Косе Костуранов бяха преместени в един гроб. Борис Белев беше заровен отделно, защото беше протестант. 

12. Налице беше следната биографична информация, засягаща четирима от студентите, които бяха убити:

а/Борис Белев беше син на Александър, доктор по медицина, който е посещавал медицински училища в Бейрут и Женева. Александър Белев, протестант, е популярен лекар в Струмица. Борис беше роден през 1929 в Струмица, и беше завършил Струмишката гимназия през 1950. Преди да се опита да избяга в Гърция, Борис учеше математика и физика в Загребския университет. През 1946 той беше арестуван с група от струмишки студенти за дейност в полза на ВМРО и беше освободен условно. Той не е получил правителствена стипендия и е безпокоял властите заради неговото лошо политическо досие. 

б/ Стево Топчев беше син на Киро, бивш търговец, който е изтърпял петгодишно наказание в Идризовския затвор като антикомунист. Топчев беше роден през 1931 в Струмица и завърши в Струмишката гимназия през 1951. Преди да се опита да избяга в Гърция, той беше студент в Загребския юридически университет. Той нямаше правителствена стипендия, и безпокоеше властите заради политическите възгледи на баща му и защото неговия брат, Любчо, избяга в Гърция по време на войната. 

в/ Георги Жармов беше син на Туше, бивш търговец, който беше на два пъти затварян като антикомунист. Жармов беше роден в Струмица през 1928 и завърши Струмишката гимназия през 1950. Преди да се опита да избяга в Гърция той беше студент в Белградското юридическо училище. През 1946 той беше арестуван заедно с други ученици от Струмишката гимназия за дейност в полза на ВМРО и лежа две години в Идризовския затвор. Той безпокоеше властите заради лошото си политическо досие. 

г/ Мирчо Печев беше роден през 1928 в Струмица и беше студент в Струмишката гимназия. През 1946 г. той беше арестуван за дейност в полза на ВМРО и лежа три години в Идризовския затвор. 

UDB EXECUTION OF FIVE STUDENTS ATTEMPTING TO ENTER GREECE 
https://www.cia.gov/library/readingroom/document/cia-rdp82-00457r008900510001-1

Вж. още по темата: Виктор Цветаноски. Колку УДБ-а беше нашата судба, Струмичките студенти свирепо ликвидирани. Власта тврдела дека се убиени при бегство во Грција, а сведоците тврдат дека ги стрелале далеку од границата, 14.12.2010, http://www.utrinski.mk/. Струмичката петорка – сеќавање на една украдена младост, 13.08.2013, http://republika.mk; Сотир Костов. Злоделата на комунистическите рибари на човечки души. 06. 10. 2013, http://www.dnevnik.mk/; ЦРУ - след 65 години: Нови разкрития за "греховете" на студентите от Струмица, Реджеп Мехмедович, политолог, 11 Февруари 2017, http://www.wreview.eu/s/cru-65-sled-godiini-dokumenti-za-makedoniq.html; ЦИА по 65 години: Нови сознанија за „гревовите“ на струмичките студенти, 23.01.2017 г., http://www.mkd.mk/kolumni/cia-po-65-godini-novi-soznanija-za-grevovite-na-strumichkite-studenti; ЕКСКЛУЗИВНО: Што запишале агентите на ЦИА за убиството на петте струмички студенти?, 22.01.2017, http://strumicadenes.mk/ekskluzivno-sto-zapisale-agentite-na-cia-za-ubistvoto-na-pette-strumicki-studenti/.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017