сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.)..., .
"...В началото на август 1940 г. набралото достатъчно сили
националноосвободително движение прераства в открит сблъсък със
сръбския режим. На 2 август в Прилеп, а по някои сведения и в Скопие,
Охрид, Кавадарци и другаде [80], са организирани и проведени чествания на
поредната годишнина от Илинденското въстание. Отбелязването на тази
историческа дата от прилепчани преминава в протестна демонстрация по
улиците на града. Участниците в нея скандират „Да живее братска България“
наред с политическите лозунги [81].
Репресивните мерки против прилепските демонстранти не довеждат
до преустановяване на българските национални прояви.
На 25 август, след
края на футболна среща в Кичево, футболистите Драгутин Серафимов и
Виктор Матев изпяват българска народна песен. На следващия ден Дине
Бойков от Валандово, вървейки по една от градските улици, извиква с пълни
гърди: „Всички сме българи. Да живее София!“. Здравината на българския
дух убедително е демонстрирана и от Наце Петрушев от Куманово, който на
29 август обявява пред свои съграждани: „Аз съм българин и като българин
ще умра“[82].
На 4 или 5 септември Стоян Стойчев от кривопаланското с.
Конопница в присъствието на много свои съселяни отбелязва: „...Тук е било
българско и българско ще си остане. Нашите стари разказват, че чак до Ниш е
било българско“ [83]. На 3 с.м. Йордан Трайков от Скопие заявява пред
посетителите в едно гостиварско кафене, че „всички българи в Югославия са
пуснати от войската...“ Той добавя още, че след като „България вземе
Добруджа, ще дойде ред и на Югославия“[84]. На фона на тези думи е напълно
обяснима радостта, с която македонските българи посрещат възвръщането на
Южна Добруджа в границите на българската държава на 7 септември 1940 г.
Още същия ден, след като я научават от емисиите на Радио София, осем
души в Куманово, между които бившият член на редакцията на списание
„Луч“ Никола Стойков, открито изразяват задоволството си от
присъединяването на Южна Добруджа към България [86]. На 8 септември
търговецът Петър Куситасов от Прилеп критикува пред посетителите в
дюкяна си режима в Югославия и величае България. На 12 с.м. Димитър
Тодоров от Царево село подхвърля на двама свои съграждани, че във
Вардарска Македония „ще дойдат българите“ [87]. Три дни по-късно Петър
Аргиров от Кавадарци се обръща към съпругата на някакъв сръбски жандарм
с думите: „дойде вече вашият край... тук е било българско и пак такова ще
стане“[88]...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар