Прояви на българско самосъзнание във Вардарска Македония (1934-1941)

неделя, 14 май 2017 г.

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.)..., .

"...В началото на август 1940 г. набралото достатъчно сили националноосвободително движение прераства в открит сблъсък със сръбския режим. На 2 август в Прилеп, а по някои сведения и в Скопие, Охрид, Кавадарци и другаде [80], са организирани и проведени чествания на поредната годишнина от Илинденското въстание. Отбелязването на тази историческа дата от прилепчани преминава в протестна демонстрация по улиците на града. Участниците в нея скандират „Да живее братска България“ наред с политическите лозунги [81]. Репресивните мерки против прилепските демонстранти не довеждат до преустановяване на българските национални прояви. 

 На 25 август, след края на футболна среща в Кичево, футболистите Драгутин Серафимов и Виктор Матев изпяват българска народна песен. На следващия ден Дине Бойков от Валандово, вървейки по една от градските улици, извиква с пълни гърди: „Всички сме българи. Да живее София!“. Здравината на българския дух убедително е демонстрирана и от Наце Петрушев от Куманово, който на 29 август обявява пред свои съграждани: „Аз съм българин и като българин ще умра“[82]. 

 На 4 или 5 септември Стоян Стойчев от кривопаланското с. Конопница в присъствието на много свои съселяни отбелязва: „...Тук е било българско и българско ще си остане. Нашите стари разказват, че чак до Ниш е било българско“ [83]. На 3 с.м. Йордан Трайков от Скопие заявява пред посетителите в едно гостиварско кафене, че „всички българи в Югославия са пуснати от войската...“ Той добавя още, че след като „България вземе Добруджа, ще дойде ред и на Югославия“[84]. На фона на тези думи е напълно обяснима радостта, с която македонските българи посрещат възвръщането на Южна Добруджа в границите на българската държава на 7 септември 1940 г. 

Още същия ден, след като я научават от емисиите на Радио София, осем души в Куманово, между които бившият член на редакцията на списание „Луч“ Никола Стойков, открито изразяват задоволството си от присъединяването на Южна Добруджа към България [86]. На 8 септември търговецът Петър Куситасов от Прилеп критикува пред посетителите в дюкяна си режима в Югославия и величае България. На 12 с.м. Димитър Тодоров от Царево село подхвърля на двама свои съграждани, че във Вардарска Македония „ще дойдат българите“ [87]. Три дни по-късно Петър Аргиров от Кавадарци се обръща към съпругата на някакъв сръбски жандарм с думите: „дойде вече вашият край... тук е било българско и пак такова ще стане“[88]...

 Целият материал четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017