Съвременният диалектен български език чрез падежните реликти е съхранил своеобразно основните модели на родително-винителния падеж (пряко допълнение) при имената от мъжки род, единствено число, който се открива през старобългарския период. Родително-винителният падеж (по форма родителен, по функция винителен) характеризира най-вече съществителните от старото 0//У склонение (по терминологията на академик Вл. Георгиев).
Значението му като „двоен” падеж в по-късната история на българския език е много голямо, тъй като той – в конкуренция с друг „двоен” падеж – именително-винителния (и заедно с него) създава основа за поемане на функциите на други падежи, т.е. за възникване на общ падеж (casus generalis).
При отбелязване на непостояността на формата на родително-винителния падеж в старите паметници френският изследовател А. Ваян специално отделя модела със собствени имена като изключение, т.е. като модел с постоянна форма: „Формата на родителен-винителен падеж не е била постоянна дори при названията за лица (освен при собствените имена)...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар