Крали Марко в българското народно творчество

Фреска на Крали Марко в Марковия манастир
край Скопие, края на XIV в.
Източник: theapricity.com

сп. Македонски преглед, год. XXX, 2007, № 1. Огнянова, Ел. Крали Марко в българското народно творчество. История и легенда … 45 - 78

Едва ли има българин, който да не е слушал името на легендарния Крали Марко още в най-ранното си детство. Той е герой на българския юнашки епос, на стотици исторически предания и легенди в различни краища на страната ни. Където да тръгнеш по българската земя ще се натъкнеш на “Маркови скали”, “Маркови клисури”, “Марков кладенец”, “Марков път”, “Маркова ливада”, “Маркова стъпка”, “Маркови откоси” и какво ли не. Естествено е в Югозападна България и главно в Шопско, Граово, Знеполе, Кюстендилската и Македонската област да има толкова много местности, свързани с името на Крали Марко, както е съвсем естествено в тези райони да се пеят стотици епически песни, за живота, дейността и подвизите му. 

Защото те са близки до мястото, където е живял и се е изявявал. Освен това има десетки приказки и анекдоти, в които е показан не като величав епически герой, а като най- обикновен човек, с неговите положителни и отрицателни изяви във всекидневния си живот, и морално поведение, което не всякога може да бъде давано за пример. Но трудно обяснимо е например, че толкова върхове, поляни, пътеки и дупки в Троянския балкан и отделни месности в селата на целия Троянски край носят неговото име. 

 При Шипченския проход и при Траянови врата има Маркови клисури, както и в най-отдалечените местности в Тракия до Одрин и Цариград, в Странджа и Добруджа и навсякъде, където населението е имало и има българска принадлежност и се носи българска реч. Народни песни, легенди и предания има и в Сърбия, Босна, Черна гора, Хърватско и Албания, въпреки че тя не е славянска страна. А народният поет Иван Вазов го възпява възторжено: “Дивни, Крали Марко, все славянска слава”. И наистина славата му се носи по всички части на Балканският полуостров – от Дунав до Цариград, от Янина и Валона от далечното албанско крайбрежие, където има Маркова клисура, до почти цялото Черноморско крайбрежие в Източна България. Общо 298 са досега обнародваните наименования на местности по нашата земя свързани с името на Крали Марко. 

 Народният певец забравя в песните си точното време и действителните дела на Крали Марко и му посвещава стотици творби, в които го поставя рамо до рамо с известни личности, които са живели и са се изявявали често пъти десетилетия по-рано или столетия по-късно от него и. Янко от Косово, или Янкула войвода - маджарският военачалник Ян Хунияди, роден в края на ХІV век и взел участие в битката на съюзените християнски войски край Варна през 1444 г. както и в битката при Косово в 1448 г.; Секула детенце – Йон Секай - сестрин син на Ян Хунияди и негов съвременник. В народните песни е познато това роднинство, защото Секула винаги се обръща с “вуйчо” към Янкула войвода, както и той към него с “вуйчово детенце”; Дебел Новак, живял през ХVІ в.; Муса Кеседжия – най-малкият син на султан Баязид, воювал и разбойничествувал дори срещу брат си Сюлейман; Филип Маджарина, който все още персонално е неуточнен и редица други...

Целият материал четете по-долу: