Клането в с. Рибарци (Битолско)

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Водачът на андартска чета Петрос Христос от Велюса
КЛАНЕТО В СЕЛО РИБАРЦИ (БИТОЛСКО) – ПОСЛЕДНАТА АКЦИЯ НА ГРЪЦКИТЕ АНДАРТИ ПРЕДИ ХУРИЕТА
 Гл. ас. д-р Слави Славов

 Село Рибарци, дн. в Р Македония, се намира на около 15 км. източно от Битоля. Неговото название произлиза от основния поминък на жителите му в миналото – рибарството. В обширното изследване на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. е посочено, че селото е изцяло българско и наброява 210 българи християни. Рибарци съществува и днес. Според преброяването в Р Македония от 2002 г. селото има 130 души постоянни жители. 

 На 5 юли 1908 г., само няколко дни преди Младотурската революция и тържественото провъзгласяване на т. нар. Хюриет, гръцка андартска чета извършва жестоко клане в Рибарци. Убитите са два пъти повече, отколкото при клането в Зелениче през 1904 г. и отстъпват само на тези от Загоричане 1905 г., превърнало се в печален символ на андартската жестокост. Трагичното събитие и днес остава почти (или напълно) неизвестно за българската историческа наука. 

 Едно от малкото свидетелства за станалото в Рибарци е емоционалният доклад на сръбския консул в Битоля Любомир Михайлович, написан два дни по-късно. Това обстоятелство е привидно необичайно – наред с гръцката, сръбската въоръжена пропаганда е другият основен противник на българите в Македония. Обяснението следва да се търси в обстоятелството, че Битоля е на предела на сръбските териториални претенции, поради което и идващите оттам известия понякога са по-обективни. 

Нещо повече – в отделни случаи, като този с Рибарци, сръбският дипломат открито изразява съчувствието си към българското население, подчертавайки крайната гръцка жестокост. Следва да се подчертае, че съвсем различна е ситуацията по същото време в северните райони на Македония. Там изпращаните от Белград чети, координирани и насочвани от консулството в Скопие, извършват, ако не в такива мащаби, действия, които в много отношения са сходни на гръцките. Само два месеца преди клането в Рибарци сръбска чета напада и опустошава българското село Страцин (Кратовско), избивайки много от неговите жители. В доклада си от 7 юли Л. Михайлович съобщава, че преди две нощи една гръцка чета е извършила „страшна сеч в българското село Рибарци,” намиращо се на малко повече от час път от Битоля. Около стотина четници, в този случай разбойници, заобиколили селото в 11 ч. през нощта. 

Първоначално андартите плячкосали всичко, което могли да вземат, а след това „започнали да колят всички наред”. В резултат на безразборното клане 25 селяни са били убити по най-зверски начин, между тях четири жени и три деца, а четирима души – ранени. „Разбойниците са убивали с пушки, ножове и секири когото и където стигнат” – пише в доклада си сръбският консул. След като приключили клането, те запалили селото и се разотишли мирно. Не ги е преследвала никаква османска потеря. На мястото на инцидента пристигнали руският консул, (който правел това за първи път от началото на Мюрцщегските реформи), австро-унгарският и английският му колеги, както и реформеният италиански офицер. Михайлович съобщава, че е разговарял с всички и те без изключение описвали силните си впечатления от ужасяващата гледка. 

Италианският офицер констатирал, че използваните от четата муниции били държавни – каквито били на въоръжение в гръцката войска. Според сръбския консул това нападение е необяснимо и озадачаващо при сегашната обстановка. В момент, когато всички очакват развитието на младотурското движение и когато въоръжените пропаганди дават сигнали, че са готови да преустановят дейността си, гръцкият комитет в Битоля изненадващо извършва атентат в града над един „бугараш,” а андартска чета унищожава българско село в непосредствена близост до Битоля. Михайлович счита, че този „гръцки подвиг” не може да се обясни само с досегашното противопоставяне. Вероятно има друга причина – в града се считало, че с този акт гърците искат да послужат на султанското правителство за диверсия срещу набиращата сила младотурска акция. 

Гърците се чувствали застрашени за своите привилегии, защото според програмата на младотурците не се допускали никакви чужди национални пропаганди. Консулът добавя, че на сутринта щяло се разбере дали младотурската лига в града е решила да бойкотира гръцките търговци като първи знак на протест срещу случилото се в Рибарци. Михайлович още веднъж споменава за клането в Рибарци – в доклада си от 10 юли, посветен на предстоящото и очаквано от всички провъзгласяване на Отоманската конституция. В тази връзка консулът отбелязва, че младотурският комитет в града e обявил бойкот на гръцките стоки, като същевременно е отпуснал помощ от 100 лири за жителите на пострадалото село. Трудно е да се каже категорично защо този пореден епизод от кървавата драма в Македония остава почти неизвестен, вкл. и в българската историография. Вероятно събитието „потъва” в бурните промени, настъпили в Османската империя няколко дни по-късно, като виковете на избитите мъже, жени и деца за заглушени от военните оркестри на революцията и гръмките речи на ораторите за „свобода, равенство и братство”. Днес, повече от век след трагичното събитие, клането в Рибарци би трябвало да се впише трайно в българската историческа памет като последното зверство на гръцките андарти преди младотурския Хюриет.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017