Още от края на ХІХ в. в София се образува значителна „македонска
емиграция“ със своите организации и вестници. Сред печатните ѝ органи
след Първата световна война изпъкват вестниците „Илинден“ и особено „Независима Македония“.
Списван на български, „Независима Македония“ излиза седмично от февруари 1923 г. и е най-влиятелният вестник на македонските бежанци в България.
Желанието на българския министър-председател Александър Стамболийски да въдвори добросъседски отношения предизвиква сериозен вътрешен отпор. Примирил се със загубата за България на Вардарска Македония
под сръбско управление и на Егейска Македония – под гръцко,
Стамболийски се опитва да изгради коректни двустранни отношения с Кралството на
сърби, хървати и словенци (Кр. СХС). Прави това не само за да има мир, а и
защото го смята за най-изпълнимия начин, по който приспадналият към сърбите дял от Македония би могъл да постигне положението на независима автономия – нещо, което би представлявало важна стъпка към южнославянска
федерация, чието последващо учредяване е тъй желано от Стамболийски.
Но
това схващане въвлича управляващия Земеделски съюз заедно с ръководителя му в сблъсък с радеещата за териториални ревизии българска общественост. Тази външна и междусъседска политика нарежда Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) сред най-силните врагове на Стамболийски и ѝ отрежда ключова роля във вътрешните дела на следвоенна България...
0B79DY3FO1TG7aGpJSWkxQmVKOG8/preview
0 коментара:
Публикуване на коментар