160 г. от рождението на македонския Гарибалди

вторник, 1 август 2017 г.

Полковник Анастас Янков
Сн. Уикипедия
Николета Войнова 

 Анастас Янков е роден на 1 август 1857 г. в героичното костурско село – Загоричани, където получава началното си образование. По-късно учи в българското училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 г. Покрай преследванията около Априлското въстание (1876) попада в затвора, откъде успява да избяга в Одеса. От тук се присъединява към формираните доброволчески отряди за Сръбско-турската война от 1876 г., под ръководството на Райчо Николов. Отличава се в прочутата битка при крепостта Гредетин и получава звание младши унтерофицер, на следващата година е произведен в чин унтерофицер, зачислен в редовете на V дружина на Българското опълчение в Руско-турската война. Сражава в решаващите войната боеве при Шипка и Шейново, където получава „Георгиевски кръст”. 

Само на 20 години има две войни зад гърба си, а след Освобождението решава да се посвети на военното изкуство. Записва се в първия випуск на Военното училище и завършва със степен офицер. В началото на Сръбско-българската война (1885) е вече поручик и ръководи Харманлийската дружина, с която участва в битките по превземането на Цариброд и Ниш. След войната служи в гарнизони на няколко български града, постепенно се издига в чин капитан, майор, подполковник, а през 1901 г. е произведен в чин полковник. Подобно на много военни, нему не оставя чужда съдбата на Македония и Одринско, в чиито предели е и родният му костурски край. Полковник Янков се включва в дейността на Върховния македоно-одрински революционен комитет. Застава на страната на генерал Иван Цончев и убеждението, че свободата на македонските и тракийските българи е задача на българските войски и трябва да се върви към ускорена подготовка и вдигане на въстание, като се изпратят чети от военни специалисти по районите. В междуособиците между Вътрешната организация и Върховния комитет (1901–1903) той е сред най-крайните представителите. Всъщност същественият спор между двете революционни организации е по линията на въстанието, момента за избухването му, средствата, тактиката на водене на военните действия, обхвата, предвижданите резултати и опустошенията, до които може да доведе.  

На VIII извънреден македоно-одрински конгрес, когато Б. Сарафов е принуден да се оттегли, фактическото ръководство се заема от генерал Иван Цончев. Той заедно с поручик Стефан Николов и полковник Янков напускат военна служба, за да останат единствено на попрището на революционната борба. През април 1902 г. се засилват изпращаните от ВМОК за вътрешността чети, една от които е под ръководството на Анастас Янков. Той се отправя към вътрешността, за да проследи подготовката на районите, оръжието, с което се разполага, както и отношенията с Вътрешната организация. Когато пристига в Костурско, за да обяви на 7 септември въстание, А. Янков намира радушен прием от тамошните дейци. Костурският окръг все още не е обхванат от противоречията на двете фракции, но с идването си Анастас Янков влиза в спорове с Васил Челкаларов и Пандо Кляшев. Опитите на Янков да повдигне няколко села в областта се оказват неуспешни. Битолският окръжен комитет и дейците на ВМОРО излизат с позиция, че отделните райони не са подготвени за масово въставане, а една необмисляна акция може да доведе до погром революционното дело и да обрече населението на издевателства.

 В крайна сметка полковник Ан. Янков се съгласява с общото мнение и в областта не се повдига въстание през 1902 г. През пребиваването си в Костур и Лерин до края на октомври с.г. полковник Янков води едно сражение на 5 октомври с турския аскер, в което падат убити голям брой турци срещу един ранен от четата. Полковник Янков участва в Илинденско-Преображеснкото въстание главно в Разложкия край. Той и генерал Цончев действат съвместно с дейците на ВМОРО – Яне Сандански, Димитър Стефанов и Симеон Витанов в името на святата кауза – свободата на Македония и Одринско. В окръга въоръжена сила е изчислявана на около 1000–1100 души. Противно на решението на Серски революционен окръг да се вършат само четнически акции, по някои места в Разложкия край отделни ръководители вземат решение за нападение. В отговор, турската войска опожарява села и избива невинни жители. Като отпор срещу турските жестокостите на 18 септември 1903 г. сборни чети нападат с. Белица и дават няколко сражения.  

След потушаването на въстанието полковник Янков действа срещу гръцката пропаганда в Македония, преминавайки на няколко пъти с четата си Македония. Когато е извършено клането в родното му село Загоричани, Костурско – пепелище славно в историята на македоно-одринската борба, той е решен да се върне и да продължи борбата. На 15 април 1906 г. четата му е обградена при махалата Поляна край село Влахи, Мелнишко от турска войска. В кръвопролитното сражение загива полковник Анастас Янков, отдаден до фанатизъм на освободителната борба на Македония и Одринско.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017