114 години от смъртта на легендарния Йордан Пиперката

понеделник, 21 август 2017 г.

Йордан Пиперката
Сн. Уикипедия
114 години от героичната смърт на демирхисарския войвода – Йордан Пиперката 

Николета Войнова 

В Кическо и Демирхисарско славата на един войвода още приживе надхвърля представите на легендарното. Йордан Пиперката е сред най-прославените революционери в песенния фолклор, съперничещ си в това отношение само с Гоце Делчев. Йордан Силянов – Пиперката е роден на 23 юни 1870 г. в село Козица, Кичевско.

 Учи в Битолската гимназия, но не я завършва, тъй като семейството няма възможност да го издържа. До 1891 г. работи в хлебарница в Битоля, но след като ранява един грък, бяга при вуйчо си в София. В столицата, сред тамошните дейци, се увлича по революционното движение. Пиперката взима участие в четническата акция, организирана от Върховният македоно-одрински революционен комитет (1895 г.). 

Йордан Пиперката със свои четници
Сн. Уикипедия

Подвойвовода е на четата на Никола Геройски от с. Брезово. В Паланечко четата е обградена от турски аскер, води няколко часово сражение, след което се разпръсва, войводата Геройски е пленен, а Пиперката с още двама четници пробиват обръча и се изтеглят. На следващата година той се .завръща в родното си село и се присъединява към четата на Дуко Тасев. Две години по-късно по революционните дела е изпратен в София. 

Известна е свръзката му с Борис Сарафов, а когато последният застава начело на ВМОК, Пиперката е сред неговите поддръжници. Сарафов на няколко пъти му възлага да изпълни смъртни присъди срещу шпиони. Сред емиграцията в София остава известен със своята решителност и лют характер. За него се казва: „Станеше ли някое убийство, полицията отиваше най-напред него да търси в „Охридския хан” да види дали се касае до убийство на шпионин или не.” 

 През 1900 г. се завръща в Македония и се присъединява към четата на Никола Русински в родния си Кичевско-Демирхисарски край. През лятото на същата година Йордан Силянов с другарите си съдействат за формирането на четническия институт в Крушево. На 17 декември 1902 г. четата му отсяда при секретаря – Сотир Кросонарот в с. Брезово. Същата вечер къщата е обсадена от турската милиция, начело с юзбашията. Пиперката с един изстрел успява да убие юзбашията, а димящата в стаята печка хвърля срещу струпалите се около него войници като по този начин в суматохата комитите си пробиват път. 

За въпросния сблъсък е написана народната песен „Огин го гори Брезово.” На Смилевския конгрес 17–22 април 1903 г. Йордан Силянов е избран заедно за делегат на Демирхисарския район. По главния въпрос за въстанието, битолският войвода Георги Попхристов пише, че Пиперката е непреклонен в позицията си, въстанието да бъде вдигнато възможно най-скоро, като в противен случай заявява, че сам ще вдигне своя район. След завръщането в своя район Пиперката полага грижи за масова подготовка. На решената дата – 20 юли (Илинден) кичевци и демирхисарци се вдигат срещу вековния поробител. Вечерта на 19 срещу 20 юли Пиперката планира да атакува и превземе турския гарнизон в с. Прибилци. 

Намеренията на въстаниците са узнати от турците и в селото се води няколко часово сражение, след което Пиперката с четата си се изтегля за с. Цер. През месец август в целия район се дават още няколко мащабни сражения в с. Карбуница и Кладник. Предвождащият турския башибозук в Битолския вилает – Бахтияр паша превзема Крушево, а на път за Кичево подпалва на 21 август с. Цер – най-голямото и богато българско село в областта, смятано за крепостта на Пиперката. 

На следващия ден – 22 август той се запътва към селото като минава през полята на с. Сълп, където четата му е обградена. След ожесточената схватка четата дава много жертви. В това сражение загива и войводата Йордан Пиперката. Турците не разбират, че е убит и четниците успяват да го пренесат до с. Велмевци, където по негова воля остава завинаги на възвишението, гледайки към Демирхисар – „любима негова околия”. 

През 1943 г., по време на българското администриране на областта, тук е построен негов паметник.

 Разказ за смъртта на демирхисарския войвода Йордан Пиперката от спомените на Милан Дамянов, съхранявани в БИА в Народна библиотека „Св. Кирил и Методий”:

 „…Писано било Пиперката да загине на тоя ден. На връщане и той пак се отправил по същия път. Никога Пиперката не се връщал по един и същи път, но тоя път направил изключение без съмнение, защото смятал, че двегодишно примирие между четите и турските села е в сила. Освен това, при минаването му първият път никой турчин не е стрелял. По една фаталност четата попаднала на пристигащия на помощ аскер. Тя залегнала на едно пресъхнало дере, на една рекичка, и открива огън. Сражението започнало. Пиперката обаче видял голямото числено надмощие на противника и неудобната позиция и за да не се дават излишни жертви, заповядал на четата да се изтегли по дерето. 

Самият той с един четник, Сотир Кросонарот, останал като ариергард като казал, че ще поддържа огънят докато се изтеглят и после ги настигне. Действително, четата се изтеглила невредима, но турците като видели, че срещу тях се стреля само от двама души, бързо настъпили. 

Няколко турци паднали убити, но пада убит и Сотир Кросонарот. Същевременно един куршум пробил лятото рамо на Пиперката и той не можал да стреля, нито пък поради кръвоизлиянието е могъл да отстъпи. Турците се доближили съвсем близо до него и тогава Пиперката, с дясната си здрава ръка като станал прав, изстрелял всичките си патрони от револвера си и пада убит. Турците не разбраха кой е убитият, та само видели пушката и револвера му, както и пушката на другия убит – Сотир Кросонарот. 

Турците бързо се оттеглили, защото на близките височини се показват вече пристигащите на помощ четници и въстаници, които само след половин час вече били при трупа на Пиперката. Един от четниците, Михаил, роднина на Пиперката по кумство, ми разказваше, че тялото на Пиперката било още топло, само лявата ръка била изсъхнала. Така загинал легендарният войвода. Твърде тежко е била понесена неговата смърт. На устата на всички били последните думи на една от песните за него: 

„Вечна му слава…вечна му слава!” И неговото име и неговата слава нивга няма да заглъхнат в нашата хубава земя , както няма да заглъхнат песните за него, с които народът с такава топлота и възторг дивния юнак, войводата Йордан Пиперката.” 

 Песни, посветени на Йордан Пиперката: 

 Песни от книгата „Революционната дейност в Демирхисар (битолско) по спомени на Алексо Стефанов (Демирхисарски войвода)”
Оган го гори Брезово, Македонио,
Оган го гори Брезово
Цървено знаме се вейтъ,
Йорданъ Пиперко сардисан
Во тоа село Брезово.
Иде ми силна потера
До двестотини помаци
И петстотини аскери.
Сам валията битолски
Подкарал силни топове.
Сетили куриерите,
На часот абер донесле,
Йордану абер сторили.
Извикал Йордан Пиперко:
„Дружина, верна соговорна,
Земете пушки на рамо.
Земете бомби, динамит,
Фърляйте бомби динамит,
Фърляйте, турци тепайте.”
Самъ валията говорит:
„Аферим Йордан Пиперко,
Алал да ти е юнаство!”

 Пиперката въ село Прибилци

Ай излѣзъ, Гюргьо, ай излѣзи, сестро,
Ай излѣзи джанамъ на срѣдъ село,
Да и видишъ, Гюргьо, комититѣ,
Да и видишъ, Гюргьо, да и видишъ, сестро,

Да и видишъ джанамъ комититѣ,
Комититѣ, Гюргьо, востаницитѣ!
Редъ по редомъ, Гюргьо, редъ по редомъ, сестро,
Редъ по редомъ джанамъ деветь реда.
Напредъ оди, Гюргьо, напредъ оди, сестро
Напредъ оди джанамъ войводата.
Напредъ оди джанамъ Пиперката.
И по него, Гюргьо, и со него, сестро,
И со него джанамъ байрактаротъ.
Ке ми одатъ во Прибилци, Гюргьо, кай мудуротъ,
Да му плататъ, Гюргьо, да му плататъ, сестро,
Да му плататъ джанамъ вергията,
Да му плататъ джанамъ бедилитѣ.
Вергията, Гюргьо, вергията, сестро,
Вергията джанамъ со тежки бомби,
Бедилитѣ, Гюргьо, со тенки пушки.

Най-популярната песен:

Се собрале комитите.
Ке ми одат в Суво поле.
Напред оди войводата -
войводата Йордан Пиперка

Ке ми факят метел изин
Ке го чекат Алил паша,
що я грабил руса Стойна,
руса Стойна от Мало Церско

Проговара войводата -
войводата Йордан Пиперката
“Ай да слезиме в Долно Брезово.
Да го венчаме Алил паша
за невеста остра сабя.”


0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017