Автобиографичното творчество на члена на ЦК на ВМРО
Иван Михайлов (1896-1990) е един от най-ценните извори за националноосвободителното движение на поробените българи в Македония през XX век.
Четирите тома с негови спомени, конто сполучливо
бяха наречени от Христо Огнянов „Eнциклопедия на македонското
освободително движение", вече имат две издания[1].
Публикувани са и
голяма част от неговите интервюта и изявления[2], като предстой да се
издирят и издадат останалите, пръснати в редица български и чуждестранни вестници и списания.
Непубликувани и почти неизвестни досега са останали и някои негови други автобиографични документа.
Сред тези най-значителни документи са двете неизвестни досега негови автобиографии. Първата е писана през ноември 1927 г.
по настояване на унгарския дипломат и журналист Болеслав Тахауер,
за да бъде номестена в чуждестранната преса, която се залива от невярна информация за Иван Михайлов и Менча Кърничева, идваща от
левичарски кръгове или от сръбска страна.
Тя е написана само някол-
ко дена след убийството на бащата и брата на Иван Михайлов в Щип
от сръбските власти. Това е най-ранната негова автобиография, открита до момента...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар