 |
| Част от четниците на кратовския войвода Боби Стойчев, 1903 г. |
Съдбата на ветераните от освободителната борба на българското
население в Македония, преживели т.нар. Деветосептемврийска революция в
България през 1944 г., изпълва една от най-мрачните страници в
отечествената история.
Променените политически и социални условия,
породени от изграждането на тоталитарната държава, се оказват
изключително тежки за тази група хора, които отдавна са свързали живота си
с идеала за национално обединение. Освен че върху тях е лепнато клеймото
на „великобългарски шовинисти“, те трябва да преодоляват и материално-битовите проблеми на трудното следвоенно всекидневие, чието уреждане
зависи изцяло от добрата воля на новата власт, контролирана от
Комунистическата партия — БРП (к).
А тъкмо такава воля отсъства в
държавното управление, увлечено под външен натиск в насилственото
създаване на македонско „национално малцинство“ като етап от подготовката
за откъсването на Пиринския край от България и предаването му на Народна
република Македония, т.е. на Югославската федерация...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар