Струмишките манастири при Водоча и Велюса

Академик Любомир Милетич пред църквата
 при с. Велюса

сп. Македонски преглед, год. II, 1926, № 2. Милетич, Л. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса /11  илюстр./..., 35—48

През май 1914 година бях предприел една обиколка към Петрич и Струмица. Особено любопитствувах да видя Струмица, за част от която бе останало у мене смътно възпоминание от най-ранната ми детинска възраст, именно за махалата, гдето през 1867/8 година се намираше българското училище, в което баща ми тогава учителствуваше.

Любопитно, а в същност и скръбно ми баше,че отивам да видя изгорила Струмица, оставена, с изключение на българските махали Бабяк и Чифлика, в пепелища от ожесточенита гърци и гъркомани при оттеглянето на гръцките войски на 17 август 1913 год., — преди да влезат в града българските власти. Подробности за това гръцко злодеяние бях дал в книгата си „Гръцките жестокости в Македония през гръцко-българската война", 1913, стр. 165—169. 

Смятах, като бъда в Струмица и в околията, гдето се бяха настанили и нови български бежанци от Македония, че ще мога да се oсведомя подробно за тях, а освен това че ще събера допълнителни сведения и за грозните събития, вършили се във време на злощастната гръцка окупация, която докара и съсипването на тоя някогашен цветущ град. 

Крайната ми цел беше да посетя и развалините на старовремската черква при село Водоча ,а също тъй и черквата при с. Велюса. Придружаваше ме фотографът от българския народен музей, госп.Георги Трайчев, та в плана ми бе да се направят добри снимки както на града, така и на споменатите черкви...

 Целият материал четете по-долу:

 

Сканирано и обработено от "Книги за Македония"