Македонски научен институт: Мануш войвода (1881

110 години от подвига на Мануш войвода в „Петричката епопея”

Николета Войнова

Преди 110 години над с. Долна Рибница, Петричко 23 четници на ВМОРО загиват със своя войвода Мануш в битката, известна в историята на революционното движение като „Петричката епопея”.

Мануш Георгиев е роден в струмишкото село Турново на 10 август 1881 г., но израства в близкото с. Ново село и там завършва първоначалното си образование. По-късно учи в Струмица, където е посветен в делото на Вътрешната македоно-одринска организация, тогава носеща името Български македоно-одрински революционни комитети. Продължава образованието си в Българското педагогическо училище в Сяр. Там създава революционен кръжок и застава начело, въвеждайки в революционната борба свои съученици, с които само след няколко години ще изпълнят свещената клетва и ще дадат живота си за свободата на Македония. Заради бунт срещу директор, Мануш Георгиев е изключен от училището. Изцяло отдаден на освободителното дело решава да остане в Македония като народен учител. Учителства в селата в източната част на Струмишкото поле като до пролетта на 1903 г. развива широка агитационна дейност в селата Ново село, Стипек (дн. Ститник), Барбарово, Бориево и Робово. Създава местни комитети, изгражда пунктове за пренос на оръжие и революционна литература, участва в подготовката на района за въстанието от юли 1903 г., макар в Струмишко поради съсредоточаването на турски войски подготовката да не е масова. След атентатите в Солун от април с.г. започват преследванията срещу учителите и младата интелигенция. Поради опасност да бъде заловен, Мануш преминава в нелегалност, но остава в окръга и влиза в четата на Христо Чернопеев. По време на Илинденско-Преображенското въстание в Струмишко се водят две по-тежки сражения с турския аскер, а четата на Чернопеев се отправя към Кочанско, където начело на 600 въстаници воюват срещу многохиляден турски отряд. Чернопеев, забелязал качествата на Мануш, го изпраща като помощник на войводата Димитър Попстаматов.

От края на 1903 г. обикаля с Попстаматов в Струмишко, а на следващата година в Малешевско. На 26 юли 1904 г. в сражение с турска войска загива Д. Попстаматов, а Мануш е изпратен по поръчение на революционна организация в Петричка околия. На 23 годишния революционер е възложен един от ключовите за ВМОРО райони. Мануш Георгиев преорганизира околията, в която се наблюдава нестабилност, поради три фактора до този момент – проникването на сръбската и гръцката пропаганда, съсредоточаването на турски аскер, а и Петрич е в центъра на междуособиците на четите на Вътрешната организация и Върховния комитет. Мануш войвода разгръща активна дейност, работи сред населението, разрешава конфликтите с някои от харамийски войводи в окръга. Сред съратниците си е известен като умел агитатор, а в спомените си те свидетелстват, че сред населението е говорил с часове и словото му е завладявало умове и сърца и е привличал все повече нови кадри към революционното дело. Мануш поема изпълнението на предвидените реформи сред населението от Яне Сандански, съдържащи се в окръжно писмо от края на май 1905 г. На Рилския конгрес от октомври с.г е извикан като делегат на Струмишки революционен окръг, заедно с Христо Чернопеев, Стойо Хаджиев и Иван Илиев. По-късно се присъединява към четата на Чернопеев като негов помощник, заедно с 9 свои четници от Петричко.

През 1906–1907 г. Мануш Георгиев продължава да подпомага района, успява да наложи учители в ръководството на Петричкия комитет, които са негови бивши съученици от педагогическото училище в Сяр. Сред тях са Атанас Лютвиев от Прилеп, Александър Унев от Велес, местните учители Тома Митов и Христо Филипов. Останалите членове на градския комитет са Апостол Диванев, Андрей Иванов, Ефтим Тамбураджиев, Вангел Гецков, Васил Тодоров, Георги Тодоров, Георги Чапразов, Иван Тасушев, Илия Арабаджиев и др. В Петрич е обявен бойкот от турските власти и са дадени заповеди – от българи да не купува нищо. Проблемите налагат честото пребиваване на Мануш и неговите четници в района. В края на 1907 г. над с. Вишлене се завързва сражение на четата му с една рота от турската войска, която е напълно разбита, а в Петрич и близките села е мобилизиран аскер. През февруари 1908 г. Мануш насрочва събрание на Петричка околия в село Долна Рибница. При заминаването към посоченото място петричките делегати – Александър Унев, Тома Митов, Михаил Вардев и Стоян Таранджиев са предадени и проследени.

Предателство е извършено най-напред от Стойо Каменски, а след това и от поддръжника на гръцката пропаганда Даче Караниколов. С присъединила се войска и башибозук от Вишлене, Гюргево и Игралище село Долна Рибница е напълно обградено. Войводата със събралите се революционери се отправя към местността „Трънка”, за да предпази от опожаряване селото и населението от издевателствата на башибозука. На „Трънката”, наречена по-късно „Манушов гроб”, на 7 февруари 1908 г. водят десетчасово сражение срещу многоброен отряд, при което войводата Мануш и неговите четници дават поредните свидни жертви в националноосвободителното движение на Македония и Одринска Тракия. Мануш Георгиев – този проповедник на революционното дело, пламенен агитатор и безумен идеалист, когото народът в Петрич прославя като свой местен герой. Мануш войвода загива в планината Огражден, между родния си Струмишки и Петричкия край, но славата му се носи из цяла Македония.

До нас са достигнали народни песни и стихотворения, сред които песента на Георги Ковачев от Воден:

Жално плаче и тъгува

Петрички район.

Гръм от манлихер се чува

в Рибнишкия стръмен склон.

С млади Мануш, вещ войвода

в гъстия балкан,

отбор момци за свобода

летят, бият турска сган.

Слънце ясно веч озаря,

турци вдигат шум,

че в гърдите ги ударя

всеки български куршум.

Майки пищят, деца плачат

горе в балкана.

На гърба си те извличат

Труповете без душа.

Заплакаха годеници

за четири момци,

че паднаха млади, красни

вечна памят, вам борци!

Тома, Стоян, Сандо, Михо,

лежат си там в гроба.

От бърдото там скалисто

да се бием ни зоват.

Песен за Мануш войвада – издирил Димитър Осинин

Свивай байрак, Мануш войводо

Есен ми доде, сланата падна,

сланата падна, листе попари —