Св. Климент Охридски - опит за портрет

четвъртък, 8 февруари 2018 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод...........................................................5

Първа глава
Средновековните извори за Климент Охридски. Между фикцията и историята.............................................8

Втора глава
Една възможна биография..................................................43

Трета глава
Ораторската проза на Климент Охридски.........................89

Вместо заключение Климент химнографът.........................................................160

Служба за св. Климент Охридски......................................172

Библиография.................................................................177

Увод 

 През 1840 г. руският славист Вукол М. Ундолски открива три неизвестни на тогавашната славистична наука слова в сборник от XIII в., за които няма аналог в гръцката традиция. В първото и третото като авторско се съобщава името на Климент, епископ славянски. Това е първата стъпка към цялостното проучване на книжовното наследство на един от най-големите книжовници от ранния период на старобългарската литература. Старобългарският писател за дълъг период от време е представян като талантлив оратор, учител и преводач, радетел за независима църква с богослужение на говорим език. С неговите усилия и с подкрепата на българските владетели княз Борис и сина му, цар Симеон, се създава третият християнски литургичен език в средновековна Европа – старобългарският. Едва в последните няколко десетилетия в науката се очерта и образът на Климент – поета, автор на химнични текстове, които го нареждат и сред най-талантливите химнографи през Златния век (наред с Константин Преславски и Наум Охридски). Откритите над двадесет поетични творби – канони на християнски светци, сред които и на славянските просветители св. св. Кирил и Методий – са доказателство за големия поетичен талант на книжовника. Въпреки стотиците страници с научни изследвания, посветени на различни аспекти от живота и творческата дейност на първия „епископ на български език“, редица въпроси остават дискусионни, новооткрити текстове и наскоро публикувани извори изискват тълкуване, а някои утвърдени хипотези – сериозно преосмисляне. Ето защо научният интерес към Климент Охридски не стихва, а стимулира нови, съвременни прочити на различни страници от творческата му биография. Предложеният на вниманието на любознателния читател труд си поставя за задача да представи основните научни проблеми и постижения в изучаването на епохата и литературното наследство на Климент Охридски, да представи различните хипотези по важни и все още неразрешени окончателно проблеми, свързани с авторството на анонимни текстове, с различни моменти от драматичния житейски път на книжовника, както и да мотивира позицията на автора на тези редове по някои от тях. Натрупаният нов фактологичен и аналитичен материал изисква своето осмисляне и систематизиране, което ще позволи историческият образ на св. Климент Охридски да бъде представен по-детайлно и изчерпателно. През 2016 г. се отбеляза тържествено 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски, патрон на най-старото висше училище у нас, Софийският университет. Във всички славянски държави се проведоха научни конференции, подготвени бяха редица юбилейни издания. Те нагледно показаха, че темата не е изчерпана, а предоставя възможности за апробиране на нови методологии, нови изследователски инструментариуми и актуализиране на изследователските идеи, съобразно постиженията на текстологията и тексткритиката. Всичко това е доказателство, че всяка генерация от учени има право на свой прочит на научната проблематика и съответно – на свой принос към натрупаното хуманитарно знание. Защото общуването с голямата личност, макар и опосредствано чрез творбите ѝ и изворите за нея, ражда важните идеи, които движат науката и въпреки присъщия ѝ скепсис, очертават новите насоки на изследване, завладяващи с евристичния си потенциал. Бих искала да изразя своята благодарност към Македонския научен институт и към неговото ръководство за това, че подкрепиха едно подобно начинание, адресирано към широк кръг читатели, които са не само любители на родната старина, но и биха желали да получат по-задълбочена и детайлна информация за нея. Съхраняването на историческия спомен е най-сериозната гаранция за просперитет в бъдещето. Когато миналото се осмисли непредубедено и безпристрастно, може би ще се предпазим и от повторение на някои негови грешки в идните дни. 

 Проф. д.ф.н. Вася Велинова

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018