Дискутираха българския национален въпрос в Босилеград и Кюстендил

вторник, 3 април 2018 г.

Кюстендил и Босилеград бяха домакини на конференция за събития и личности от българското националноосвободително движение

 Николета Войнова 

На 27–28 март в градовете Кюстендил и Босилеград се проведе научната конференция „Форуми и прояви на българското националноосвободително движение (1908–1928)“.  Научната проява бе организирана от Македонския научен институт  (МНИ), съвместно с Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, Регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил и Културно-информационния център „Босилеград“.

Идейната насоченост на конференцията бе обособена около юбилейни годишнини от събития от националноосвободителното движение, както и кръгли годишнини от рождението на дейци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Директорът на РИМ–Кюстендил Валентин Дебочички и доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания (ИИстИ) – БАН и председател на Македонския научен институт откриха конференцията и приветстваха участниците.

Докладите бяха посветени в една не малка част на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 г. Д-р Слави Слави от ИИстИ–БАН разгледа разделението във ВМОРО по време на конгреса, а гл. ас. д-р Георги Н. Георгиев, също от ИИстИ–БАН, анализира характера на въоръжената борба на Вътрешната организация. Проф. д.и.н. Тодор Петров от Военна академия „Георги С. Раковски” доразви темата като се фокусира върху боевото ведомство на ВМОРО. На Младотурския преврат и процесите в националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия обърна внимание доц. д-р Зорка Първанова от Института по балканистика с център по тракология, темата за промените в Екзархията след преврата разви гл. ас. д-р Росица Лельова (ИИстИ–БАН).

Ръководителят на Научно-информационната група на МНИ в Разлог – д-р Георги Тренчев представи действията на доброволческите чети на ВМОРО по време на Балканската война. Върху отразяването на македонския въпрос в печата през Междусъюзническата война изгради своя доклад Христо Иванов от Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ. В докладите от третия панел на конференцията, проведен в КИЦ в Босилеград, фокусът на докладите бе насочен към периода след Първата световна война. Първият доклад изнесен от доц. д-р Димитър Митев от ИИстИ–БАН, очерта българския национално-малцинствен въпрос в Обществото на народите. Отношението и дейността на Всебългарския съюз „Отец Паисий” спрямо националния въпрос през периода 1928–1929 г. бяха описани от Николай Поппетров (ИИстИ–БАН). Д-р Володя Милачков (ИИстИ–БАН) със съобщението си наблегна на процесите в Добруджанската организация. Сред водещите теми бе и национално- освободителното движение в Западните покрайнини. Доц. д-р Александър Гребенаров го съпостави с това в Македония. Румен Евтимов разказа за учредителния конгрес на ВЗРО „Въртоп“, а Иван Николов наблегна върху движението в Западните покрайнини в контекста на сърбско-българските отношения.

През двата дни на конференцията бяха разгледани живота и делата на известни български дейци, които са оставили диря в легалното и революционното националноосвободително движение. Личността на генерал Александър Протогеров бе извадена от забрава от проф. д.и.н Светлозар Елдъров от ИБЦТ–БАН, който подчерта заслугите му в революционен и военен план. Ген. Протогеров неслучайно стана предмет и на разискванията в последвалата дискусия. Доц. д-р Румяна Чучкова в подробности проследи мястото на македонския въпрос в творчеството на Павел Милюков. Николета Войнова от МК „Даме Груев“ изведе спомените на Тодор Попадамов и революционното организация в Прилепския район. Доц. д-р Ангел Джонев от РИМ–Кюстендил припомни някои непознати моменти от революционната дейност на Владимир Куртев и ръководната му роля за ВМРО в последните години от съществуването на организацията.

 Снежана Захариева разгледа статиите на Данаил Крапчев в периода 1919–1929г., а гл. ас. Людмила Зидарова разкри неизвестни рапорти на Иван Гьошев от 1922–1923 г. Научната проява завърши в Босилеград с представянето на книгата на Румен Евтимов „Годен за терористични акции“. Авторът сподели интересни моменти от историята около написването на книгата, както и непознати документални материали, използвани в процеса на работа. Между първия и втория панел на конференцията участниците поднесоха цветя пред паметната плоча на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, намираща се в с. Жабокрът, отбелязвайки 110-годишнината от провеждането на революционния форум.

 В Босилеград бе посетена църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и участниците се поклониха пред могила на загинали български войници. В близкото с. Извор се направи обход до църквата „Св. Троица”, която е дело на майстори дюлгери от Дебър и е отразена в документите като един от най- големите български православни храмове в Османската империя. В двора на църквата се видя окаяното състояние на килийното училище с двете камбани, дарени през XIX в. от българи от с. Горно Броди, Сярско, майстор Р. Д. Алексов. Македонският научен институт показа своята готовност за подпомагане на българите от Западните покрайнини, а на Културно-информационния център „Босилеград“, който бе домакин на заключителния панел от конференцията, подари свои последно издадени книги. 

Към проведения научен форум имаше засилен интерес от медиите и обществеността, а в Босилеград присъства г-н Николай Колев, пълномощен министър на Генералното консулство на Р. България в Ниш. Конференцията стана достъпна на широк кръг аудитория, тъй като се излъчва на живо във Фейсбука на младежката организация на МНИ.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018