Безсмъртието на Гоце Делчев

петък, 4 май 2018 г.

Гоце Делчев
(1872-1903)
115 години от смъртта на българския революционер Гоце Делчев 

Доц. д-р Александър Гребенаров 

 На 4 май 1903 г. при с. Баница, Сярско, загива Гоце Делчев. В неравна битка с врага. Въпреки изминалите 115 години от злощастното събитие, името му с основание носят градове, улици и площади, училища, читалища, ансамбли, дружества и др. независимо от обществено-политическите промени в България и по света. 

Неговият магнетизъм и дръзновение ще покорят сърцата и душите на стари и млади, на ученици и младежи, на харамии и воеводи с многолетен стаж, на „бедния колибар и видния гражданин”, но и на „неукия селянин и буйния млад български интелигент”. Някой от тях ще нарече Гоце съвестта на македонските революционери, друг ще го назове „български юнак”, трети ще го оприличи като Левски за Македония, или като „първообраз на българска здравина и хубост” и пр. 

Всички обаче са единодушни в неговото безсмъртие – явление, което не могат да разберат в съседните държави, ревниво пазещи и лобното му място в с. Баница, Гърция, и тленните му останки в църквата „Св. Спас” в Скопие. Питаме се от кого и защо (?), без да очакваме смислени отговори. А иначе има договори – единият за добруване в ЕС, другият за добросъседство между две уж братски държави, но изглежда, че те не сработват или има нещо друго, плашещо, а именно – Паметта за Гоце Делчев. А ТЯ повече от век витае в българските простори, независимо от граници, договори и обещания за спазването им!  

В приложението по-долу обнародваме част от словата на Климент Шапкарев – приятел и съидейник на Гоце Делчев, от 6 май 1934 г. В памет на Гоце Делчев е и презентацията на Младежкия клуб „Даме Груев” към МНИ. 

Климент Шапкарев. Из „Спомени и мисли за Гоце Делчев“ С., 1934

„…По мое мнение Гоце би приел една малка славица – ето каква: да пише някога в историята, всемирната история на всички културни народи в света от всички векове, че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бяло море, заели отечеството на Александра Македонски, който имаше владения и в Азия и в Африка. И че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, що преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес тия същите македонски българи работят и се жертват за своята политическа свобода, за да издигнат знаме, хубаво за цялото човечество, за всички народи във всички векове, знамето на абсолютната свобода и безграничната любов, както той ги разбираше. И в тая борба на своите сънародници и Гоце е бил редник от първите”.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018