Българските буквари в Америка

сряда, 23 май 2018 г.

Представяме ви

най-новата книга

на

Македонския научен институт

Проф. д.и.н. Трендафил Митев

"Българските буквари в Америка"

УВОД 

 Българската емиграция се появява в Северна Америка едва през последната четвърт на ХІХ век. Поради това тя спада към така наречената „нова емигрантска вълна” заселила се зад океана. (Старата емиграция в САЩ и Канада се идентифицира с англосаксонския, протестантски етнически контингент, който полага основите на американската и канадската нации). Сравнително рано се присъединяват еврейските, италианските, германските и френски заселници. 

Още през ХVІІІ век масовост придобиват също така полското и гръцкото емигрантско тяло зад океана. През първото десетилетие на ХІХ век, от балканските нации сравнително рано там се появяват и сърбите, след успеха на национално освободителното движение в Белградския пашалък от 1804 до 1812 г. 

Причините за „българското закъснение” в новия свят са обективни. До 1878 година този славянски народ все още е под властта на султана, в границите на Османската империя. Липсата на свободна държава лишава българите от дипломатически представителства зад граница. Поради това там не съществуват възможности за защита на хората при инциденти или трудова злополука. Отсъства и добре развито родно корабоплаване, за да е възможно пътниците редовно и надеждно да прекосяват Атлантика. Освен всичко друго, до последната четвърт на ХІХ век, националната енергия на нашия народ е насочена и към постигането на главната историческа задача за епохата на Възраждането – възстановяването на собствената национална държава. 

А след Берлинския договор усилията са насочени към борбата за съединението на насилствено разпокъсаното етническо землище от правителствата на западните държави, противници на Русия. През последната четвърт на ХІХ век, за свободната част от българското общество в Княжество България, се откриват добри перспективи в стопанската област. Темповете, с които протича процесът около първоначалното натрупване на капитала обаче, са сравнително бавни. В същото време САЩ и Канада се очертават като държавите с най-динамичното развитие на икономиката в целия свят. Поради това там се получават и сравнително най-високите доходи от труд, за края на ХІХ и началото на ХХ век. 

Ето защо определена част от младото българско поколение, родено след Освобождението, постепенно се ориентира към перспективата: чрез временна емиграция в Америка и работа там в продължение на няколко години, да се натрупа по-бързо известен стартов капитал. След това емигрантът да се завърне и да инвестира печалбата си в родината, за да се осигури стопански просперитет за фамилията. Така от началото на ХХ век, из българските земи към Северна Америка най-рано потръгва икономическата емиграция. Млади българи, използват посредническите услуги на различни американски и европейски параходни компании, които им осигуряват билети за презокеанското пътуване, плюс трудови договори за работа в САЩ и Канада. 

Разпокъсването на Санстефанска България, по силата на Берлинския договор, оставя към 2 милиона българи в Македония и Тракия, под властта на султана. Без никакви промени в условията за живот на хората. Поради това тази част от нацията създава мощната ВМОРО, която подема титанична борба, за довършване на националното освобождение и обединението на българската нация. Връхна изява на усилията е Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. В продължение на три месеца българите в Македония и Одринско водят драматични боеве с вековния поробител. В последна сметка грубата сила надделява. Над 200 български селища са изгорени. За голяма част от участвалите във въстанието става невъзможно да останат повече по родните си места, поради заплахата за физическо унищожение. Затова хиляди са принудени да емигрират в Княжество България. 

В паралелен план обаче, от началото на ХХ век, из българските земи към новия свят тръгва и една втора съставка на емигрантското тяло – политическата емиграция. Българите от Егейска и Вардарска Македония се отправят за Америка, поради липсата на елементарни условия за живот по родните им села и градове. Въпреки това, до края на Първата световна война тези хора също имат намерение, след освобождението на Македония, да се завърнат, за да съдействат за развитието на родния край като част от модерния, европейски свят. Така в хода на новата българска история най-напред емиграцията в чужбина реализира това, което нацията очаква да се случи логично на Балканите – духовното и политическото обединение. В Северна Америка е изградена една монолитна, национална общност от хора, в чиито редове се вливат всички българи от Мизия, Тракия и Македония, оказали се в Съединените щати и Канада. …

Българските буквари използвани в емигрантското училище в Америка са и едно от най-безспорните и убедителни доказателства за българската национална принадлежност на изселниците от Македония, оказали се зад океана през първата половина на ХХ век. Защото не съществува логично обяснение на дилемата: ако тези хора не са се чувствали българи по произход; ако те не са говорели и не са милеели за своя български език; ако не са ценяли българската си духовна същност, то защо тогава от самото си появяване зад океана те ще използват единствено учебна литература доставена от София? А между двете световни войни, на осем хиляди километра от столицата на свободна България, без знанието и дори без каквото и да било участие на българската образователна администрация, ще създават буквар, който е едно към едно копие на букварите използвани по същото време, в училищата на свободна България!? 

Изясняването на тази важна страница от културната история на българската емиграция в новия свят, ще разкрие много сериозни нови и напълно безспорни доказателства, за единния произход и духовен облик на българите от всички области на Балканите, където са живели и живеят представителите на този славянски народ. Реалност, която би трябвало да облекчи духовното единение на хората и в днешните граници на Р. България и Р. Македония. Най-напред, защото техните предци са оставили достойни примери за взаимната полза от единодействието, чието продължение днес и в перспектива, може да носи само позитиви за двете съседни балкански държави.

На второ място понеже, ако е било възможно подобно единомислие и единодействие в много сложната действителност на Северна Америка, то защо духовното сближение, разбирателството и добросъседството да не станат реалност и днес в отношенията между Р. България и Р. Македония. 

След като в София и Скопие управляват суверенни национални правителства. И накрая: ако американците от български произход цели 120 години са държали да демонстрират и съхранят своята национална принадлежност, то какви причини могат да съществуват сега, техните потомци да се отдалечават от родовия си корен? Историята за това се нарича «учителка на народите», защото поуките от нея могат и трябва да се превръщат в примери за подражение на съвременните поколения.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018