Крайният Североизточен кът на българската земя, между Дунав и Черно море, известен от турско време насам под името Добруджа (по името на последния български владетел на тоя край Добротица), поради особеното си положение при устията на голямата река и на пътя на народностните движения от Южна Русия към Балканския полуостров и обратно, се оказва след премахването на турското владичество в етнично отношение твърде много пъстър.
Покрай българи, турци и гагаузи като по-старо местно население, тук се намериха и дошли от през Дунава ромъни, руси (великоруски сектанти и малоруси), татари и немци, а покрай това в по-малък брой и гърци, евреи, арменци и цигани, и тази народностна картина остана и след присъединението на Северна Добруджа към Румъния в 1878 год., въпреки намножението на румънския елемент чрез системна колонизация (вж. Ст. Романски, Народностен характер на Добруджа, в сборника Добруджа, изд. на Съюза на бълг. учени, писатели и художници, София 1917, стр. 235-280).
Тая народностна пъстрота на Добруджа се е увеличила през румънско време с още един елемент, дотогава непозна в нея — италианци...
Целият материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар