Именити български интелектуалци на Лектория "Македония"

неделя, 22 юли 2018 г.

Източник: "Българите на Балканите и по света", брой № 7.

На 28 юни т.г. Македонският научен институт проведе традиционната си лектория „Македония”. Гост лектор бе академик Георги Марков, автор на десетки статии, студии и книги, посветени на историята, вещ специалист по военната тематика. 

Акад. Г. Марков е дългогодишен директор на Института за исторически изследвания при БАН, член е на Управителния съвет на МНИ. Лекторията бе посветена на сключения неотдавна договор между Р Гърция и Р Македония и отражението му върху интересите на България. Акад. Марков постави въпроси, които се появяват в отношенията на Балканите с център Македония, между които: защо „чичо Сам иска да изгони дядо Иван от историята”, как от десетилетия сателитният синдром пречи на българската държава да води своя независима национална политика спрямо Македония, защо бившите ни външни министри не отстояват национално отговорна политика, а се превръщат в част от брюкселската номенклатура, кои са причините да се правят внушения към историците да не се „обръщат” непрекъснато към миналото, отразявайки военните действия, а да дадат приоритет на социалните последици от войните, да присъства повече позитивизъм в разработките им и пр. Лекторът изрази свое виждане за управляващите в Р Македония. Според него в тази страна има дълголетна върхушка от политици и историци, които „изкарват хляба си” с антибългарски тези и говорене против България без значение кой е на власт – Никола Груевски, Зоран Заев, Георги Иванов... 

Изкуствено създадената македонска нация от Тито и Сталин е създадена на антибългарска основа. В подобен дух са изказванията и разработките на македонските политици и историци до днес – проблем, с който ще се сблъскат членовете на смесената българо-македонска комисия, създадена по силата сключения договор между София и Скопие през 2017 г. Р Македония е държава, която има претенции, че е приятелски настроена към България, но отказва да включи в конституцията си българите като съставна част от населението. При това става дума за огромен брой жители на страната, с доказан български произход и получено гражданство, което е огромен парадокс. Акад. Марков посочи примера с гръцката държава, която показа как трябва се сключва междудържавен договор и да се постъпва с историческите манипулации в Р Македония. Обърна внимание и на икономическите изгоди за Атина, дала компромисно съгласие за наименование, което доскоро се отхвърляше категорично от политиците и обществеността в Гърция. Многобройните гости в залата задаваха разностранни въпроси на лектора, свързани с българо-македонските отношения, някои изразиха опасения за възможни бъдещи претенции от страна на Скопие спрямо София след приемане на името „Република Северна Македония”, други изложиха свои мнения относно действията на Българската православна църква спрямо църковната институция в Македония, търсеща подкрепа за придобиванxе на автокефален статут, трети изразиха съмнения относно възможностите на смесената комисия да заработи ефикасно.


 Чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов 

 На форума изрази мнение и чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов – зам. председател на БАН. Той направи кратък преглед на инициативите от предишните ръководства на БАН и МАНУ, сключили 30 договора за съвместни проекти, голяма част от които са завършили с издаване на книги. По подобни проекти се работи и в момента, макар че техният брой е редуциран на 15. Преди броени дни БАН и МАНУ са подписали платформа, според която двете академии ще подпомагат дейността на двустранната междудържавна комисия. Призивът на БАН е комисията да използва в работа по обнародване на извори само оригинални документи и материали, а не фалшифицирани копия. В лекторията взеха отношение и членове на МНИ, между които посланик Любчо Трохаров, проф. д.и.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Наум Кайчев. В заключителната част от лекторията председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров припомни на аудиторията, че в две пресконференции МНИ е изразил своето отношение към името на Р Македония, което е меродавно и до днес. Мнението на Института е, че названията „Северна Македония” и „Горна Македония” за име на Р Македония са неприемливи за България.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018