Голям интерес към кръглата маса на МНИ за войнишките бунтове

неделя, 30 септември 2018 г.

Учени от МНИ дискутираха в кръгла маса, посветена на 100-годишнината от войнишките бунтове 

 На 27 септември 2018 г. в Радомир се проведе кръгла маса, посветена на войнишките бунтове от края на септември 1918 г. През различните периоди в развитието на историографията тези събития са наричани „Владайско въстание“, „Войнишко въстание“, метеж, стихиен бунт и др. В научния форум взеха участие проф. д.и.н. Бисер Георгиев от ШУ „Епископ Константин Преславски“, проф. д-р Веселин Янчев от СУ „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Ангел Джонев от РИМ–Кюстендил и МНИ, доц .д-р Димитър Митев и ас. Николай Поппетров от ИИстИ-БАН и МНИ.

/Кликнете върху фотографията, за да видите снимки от събитието/


С първия доклад на проф. Георгиев „Опитите на българските правителства да ограничат недоволството на фронта от есента на 1917 г. до септември 1918 г.“ бе направена една по-обща оценка на очертания период. С уводните думи бе насочено вниманието на публиката към края на Междусъюзническата война и влизането на България в Първата световна война. В хода на изложението проф. Георгиев описа вътрешните конфликти, смяната на правителствата и състоянието на армията, а като най-силен кризисен фактор в края на войната изведе продоволствената криза. Бунтовете на войниците представи като „въстание на измъчените хора“. 

В доклада си „Септември 1918 г. – между метежа и държавния преврат“ проф. Янчев наблегна на действителните измерения на събитията от м. септември и направи оценка на авторските интерпретации за войнишките бунтове от 20-те години на ХХ в. до настоящето. Те гравитират в двете крайности – от кървав, въоръжен сблъсък/метеж на българи срещу българи до въстание. Проф. Янчев използва като отправна точка противоречивите мнения в средите на БЗНС. Преувеличението на обстоятелствата и личните заслуги в спомените Александър Стамболийски също бяха проследени и анализирани. 

Доц. д-р Ангел Джонев представи превземането на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил. В уводните си думи той направи съпоставка на водените военни действия на фронтовете в Дойран и Добро поле. Овладяването на Главната квартира във Военната столица на България през Първата световна – Кюстендил, предварителното разузнаване и постигнатите резултати бе отправна точка на съобщението му. Подробно запозна аудиторията с действията в Кюстендил и изтъкна, че жените от града са взели инциативата за прекратяване на братоубийствените боеве на българи срещу българи. В доклада бе проследено движението на войниците по линията Кюстендил-Радомир. Подобно на предходните доклади бе оценена ролята на Александър Стамболийски и Райко Даскалов и целта, преследвана с бунтовете. 

Темата на доклада на доц. д-р Димитър Митев „Отзвукът на Войнишкото въстание в страните от Антантата“ първоначално обоснова невъзможността от даването на единна оценка за примирието и последвалите бунтове на войниците. Доц. Димитър Митев разказа за наличната информация в британските и френските документи. Той се спря по-детайлно на британската гледна точка, а в изложението засегна и темата за сключването на мира при излизането на България от Първата световна война. След поражението на Добро поле страните от Съглашението не разглеждат отделно войнишките бунтове, а целия процес на бягство и капитулация след края на войната. 

Изказването на ас. Николай Поппетров обхвана „Събитията в държавите от Централните сили в края на Първата световна война“, но в началото на своето изложение авторът осведоми, че ще промени темата спрямо останалите доклади. Представи на публиката процесите в Европа в края на Първата световна война, включително в Русия от есента на 1917 г. В обекта на разсъждението му бе примерът за ноемврийската революция в Германия, започнала с въстанието на моряците в Кил. Докладчикът наблегна и на причините за идентичните в Европа събития от края на войната. В заключение, насочвайки към септември 1918 г., изказа виждането, че е само част от голяма катастрофа, причинена от самата война. 

При завършека на кръглата маса кметът на града – г-н Пламен Алексиев произнесе заключителна реч и изказа благодарност на участниците. Научната проява имаше широк отзвук в града и по-специално в училищата от града, чието присъствие бе масово.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018