Сърбите, най-малкият народ на Балканския полуостров след албанците, са имали, с изключение на един твърде кратък период, съответна на големината си държавица, която е закрепнала едва в края на 12 в.
Разположена първоначално между България и Франкската монархия, a после между Византия и Унгария, Сърбия е могла да се запази само като се е подлагала на покровителството на един от тези силни съседи. Сърбия до средата на ХІІІ в. не е била напълно независима никога. Едва от това време на сетне само за един век, тя се издига като силна независима държава и то поради настъпилия от това време нататък упадък на българската и византийска държава.
А пък борбите, които се захванали за византийския престол от началото на XIV в. отслабили толкова много тази държава, че тя трябвало да остави своята територия на запад от Места сама на себе си. Ето защо без бой, само с обсаждане на укрепените градове (град Воден бил обсаждан цели 8 години!), сърбите, по-точно техните крале Милутин, Урош III и Душан завладяли през периода 1282—1355 година Македония, Албания, Епир и Тесалия...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар