125 години от основаването на ВМРО

23/10/2018

125 години от създаването на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) – националнореволюционна организация на българското население в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в Османската империя. 

Дълбоки национални, политически, социално-икономически и религиозни причини извикват на живот революционната организация. Съгласно чл. 23 и чл. 62 от договора турското правителство следва да извърши реформи в империята, а районите с християнско население да получат административна автономия. Както всички дотогава реформи в Османската империя, те остават само на хартия. 

Част от българското население търси спасение в България, в други страни и Новия свят. Липсата на правов ред и политически свободи пораждат стихийна, а по-късно и организирана съпротива. Реакцията срещу несправедливите решения на Берлинския договор намира израз в Кресненско-Разложкото въстание, в Охридското съзаклятие и неорганизираните действия на многобройни чети. 

Революционната пропаганда намира благоприятен отзвук особено сред учителите и учениците в българските училища в Солун, Одрин, Битоля и др. По инициатива на Дамян Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев на 23 октомври 1893 г. в Солун са положени основите на революционната организация. 

На 5 януари 1894 г. е избран Централен македонски революционен комитет с председател Хр. Татарчев и секретар-касиер Д. Груев. В идеологията на организацията залягат принципите и традициите на българската национална революция и нейните водачи Л. Каравелов, Хр. Ботев, В. Левски. Вътрешната организация си поставя за цел да извоюва по пътя на революционната борба политическа автономия на Македония и Одринско. Двете области да се обособят като отделна единица и там да се проведат преобразования, съгласно чл. 23 от Берлинския договор и нуждите на населението. 

В първите документи на организацията се предвижда в нея да членуват само българи-екзархисти. От 1894 г. Д. Груев обикаля главните градове в Македония и създава основите на организацията. През с.г. в нейната дейност се включва Гоце Делчев. Започва масово привличане на нови членове; изграждат се организационни канали за снабдяване с оръжие и за връзка между комитетите; създават се погранични пунктове в България – Кюстендил, Дупница, Кочериново, Рила и др.; установяват се връзки с комитетите в Разлог, Горна Джумая, Царево село, Щипско, Кочанско. 

С решенията на Солунския конгрес 1896 г. се оформя организационната структура на организацията. Седалището на Централния комитет остава в Солун. Македония и Одринско са разделени на 6 революционни окръзи – Солунски, Битолски, Скопски, Серски, Струмишки и Одрински. В София се установява Задгранично представителство на ВМОРО. След конгреса Г. Делчев и Гьорче Петров съставят Устав и Правилник, в които организацията е наречена Български македоно-одрински революционни комитети. 

Тяхната цел е придобиване на пълна политическа автономия на Македония и Одринско, а „член на БМОРК може да бъде всеки българин без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело”. ВМОРО осъществява революционната си дейност в тясна връзка и сложни взаимоотношения с легалната организация на бежанците в България начело с Върховния македоно-одрински комитет. Двата центъра на освободителното движение имат еднаква крайна цел – даването на автономия и освобождаване на Македония и Одринско, а различията им са тактически.

д-р Володя Милачков

1 коментара:

  1. СЪЗДАДЕНА ЗА ЕДНО ВЕЛИКО ДЕЛО, БАТАЛЯСАНА ОТ ЛИЧНИТЕ АМБИЦИИ НА ДРУГИ! АДРЕСНАТА РЕГИСТРАЦИЯ Е ПРИЧИНАТА!!

    ОтговорИзтриване

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024