Забелязан още от студентската скамейка от професор Иван
Шишманов, М. Арнаудов тръгва по пътя на учителя си. Достига всички научни
титли от асистент до академик. Множеството чуждестранни специализации (в
Берлин и Лайпциг 1898–1900, Прага 1903–1904, Париж и Лондон 1908–1909)
дооформят знанията му за езика, литературата, фолклора, историята и
етнологията.
В Прага защитава докторат по философия, славянска филология и
индология. Не само с творчество, но и със житейски пример той е сред първите
във всяко събитие от национален характер – рядко съчетание на широка
европейска култура и огромно родолюбие. Признат поради това и у нас и в
чужбина, получил множество отличия в България, Германия, Украйна, Унгария.
Заемал редица постове в различни държавни и обществени институции у нас
преди Втората световна война. Бил е директор на Народния театър, ректор на
Софийския университет, министър на просвещението. Автор е на над 50
монографии и стотици статии, посветени на значими личности от българската и
световната културна съкровищница.
Учредител е на Македонския научен
институт, II подпредседател на първия Изпълнителен съвет, избран през
декември 1923 г., член е или подпомага на сродни научни институти, свързани с
останалите български краища под чуждо владичество – Тракия, Добруджа и
Западните покрайнини.
Д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар