130 години от рождението и 70 години от смъртта на митрополит
Борис Неврокопски
Д-р Ваня Стоянова
Борис Неврокопски, митрополит (светско
име Вангел Симов Разумов) (8 ноември
1888, Гявато, Ресенско – 8 ноември 1948,
Коларово, Благоевградско). Висш духовник
и църковен деец. Отрано става съпричастен
на борбите на българите от Македония за
национално освобождение. Учи в родното
си село, а после в Цариград и Одрин.
Завършва Духовната семинария в Цариград
(1910) и същата година приема монашество.
След едногодишна служба в Екзархията
през 1911 г. е изпратен от екзарх Йосиф да
продължи образованието си в Богословския факултет в Черновиц, Австрия
(дн. в Украйна). Завършва през 1915 г. с научната степен „доктор по
богословие“.
През 1916 г. заминава за Виена да следва философия.
Завръща се в България през 1917 г. и по поръчение на Светия синод
заминава за Будапеща, за да организира българската църковна община.
Остава в Унгария до 1922 г. Преди да поеме Неврокопската митрополитска
катедра набира опит в управлението на висшите църковни дела
последователно като протосингел на Софийската митрополия, началник
на културно-просветния отдел на Светия синод, предстоятел на храм-
паметника „Св. Ал. Невски” и ректор на Софийската духовна семинария.
През 1930 г. е ръкоположен за Стобийски епископ, а от 1931 до март 1935
г. е секретар на Светия синод. През 1932 г. е изпратен в Йерусалим с
мисията да води предварителните разговори за вдигане на схизмата с
посредничеството на Йерусалимския патриарх. Избран е за Неврокопски
митрополит през март 1935 г. Борис е високо образован и ерудиран
духовник и енергичен организатор на религиозно-църковния живот в
епархията. Противопоставя се на католическата и протестантската
пропаганда в Пиринска Македония. През 1941–1944 г. е и временно
управляващ Струмишко-Драмска (от 1943 г. Драмска) епархия. След 9
септември 1944 г. влиза в конфликт с новата власт, като се обявява против
пълното подчинение на Църквата от държавата, идеологизирането на
духовенството и политиката на македонизация на българите в Пиринския
край, заради което е убит.
Из „Алманах на българските национални движения след 1878 г.”, С.,
2005, 73–74.
0 коментара:
Публикуване на коментар