Митрополит Борис Неврокопски (1888 - 1948)

четвъртък, 8 ноември 2018 г.

130 години от рождението и 70 години от смъртта на митрополит Борис Неврокопски 

Д-р Ваня Стоянова 

Борис Неврокопски, митрополит (светско име Вангел Симов Разумов) (8 ноември 1888, Гявато, Ресенско – 8 ноември 1948, Коларово, Благоевградско). Висш духовник и църковен деец. Отрано става съпричастен на борбите на българите от Македония за национално освобождение. Учи в родното си село, а после в Цариград и Одрин. Завършва Духовната семинария в Цариград (1910) и същата година приема монашество. След едногодишна служба в Екзархията през 1911 г. е изпратен от екзарх Йосиф да продължи образованието си в Богословския факултет в Черновиц, Австрия (дн. в Украйна). Завършва през 1915 г. с научната степен „доктор по богословие“. 

През 1916 г. заминава за Виена да следва философия. Завръща се в България през 1917 г. и по поръчение на Светия синод заминава за Будапеща, за да организира българската църковна община. Остава в Унгария до 1922 г. Преди да поеме Неврокопската митрополитска катедра набира опит в управлението на висшите църковни дела последователно като протосингел на Софийската митрополия, началник на културно-просветния отдел на Светия синод, предстоятел на храм- паметника „Св. Ал. Невски” и ректор на Софийската духовна семинария. 

През 1930 г. е ръкоположен за Стобийски епископ, а от 1931 до март 1935 г. е секретар на Светия синод. През 1932 г. е изпратен в Йерусалим с мисията да води предварителните разговори за вдигане на схизмата с посредничеството на Йерусалимския патриарх. Избран е за Неврокопски митрополит през март 1935 г. Борис е високо образован и ерудиран духовник и енергичен организатор на религиозно-църковния живот в епархията. Противопоставя се на католическата и протестантската пропаганда в Пиринска Македония. През 1941–1944 г. е и временно управляващ Струмишко-Драмска (от 1943 г. Драмска) епархия. След 9 септември 1944 г. влиза в конфликт с новата власт, като се обявява против пълното подчинение на Църквата от държавата, идеологизирането на духовенството и политиката на македонизация на българите в Пиринския край, заради което е убит. 

Из „Алманах на българските национални движения след 1878 г.”, С., 2005, 73–74.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018