 |
| Цар Борис III (30 януари 1894 – 28 август 1943) |
Заема българския престол едва 24-годишен, след абдикацията на баща си на 3 октомври 1918 г. През първите години от царуването си, по време на управлението на БЗНС (1920–1923 г.) Борис III се стреми да запази и укрепи монархическия институт в България. Разочарован от политическата действителност в страната, от партиите и особено от техните водачи, от началото на 30-те години постепенно се ориентира към налагане на авторитарна власт. След преврата от 19 май 1934 г. успява да съсредоточи държавната власт в своите ръце.
Като български владетел неотклонно отстоява националната кауза на страната. Отказва да участва в каквито и да е било балкански политически комбинации, основани на следвоенното териториално устройство.
По българския национален въпрос се стреми да наложи схващането си, че като въпрос, олицетворяващ най-висшите интереси на държавата, той следва да се решава от Короната. По принципни съображения, дейността на т.нар. неотговорни фактори не са по вкуса на царя. Внимателно избягва каквито и да е било ангажименти с нелегалните национално-революционни организации и особено с ВМРО, към която изпитва основателни страхове.
Националното обединение е съкровената цел на външнополитическата му дейност. През втората половина на 30-те години цар Борис постепенно оформя външнополитическата програма за постепенното решаване на въпроса.
На първо място връщане на отнетите от България територии по оста Юг–Север, т.е. излаз на Егейско море и възвръщане на Южна Добруджа, впоследствие Западните покрайнини, а в по-далечен план задоволяване в някаква степен на българските права в Македония под сръбска и гръцка власт. Върховно достижение в реализирането на концепцията на цар Борис за поетапно, мирно решаване на националния въпрос е възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г.
д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар