Великите сили, България и Балканската война в секретните документи на британската дипломация 1910–1913 г. Подбор, съставителство и превод от английски език Филип С. Филипов. С., „Просвета – София” АД, 2018, 704 с. с илюстрации.
Изданието представлява документален сборник, който включва около 600 документа от Британския национален архив. Те покриват периода от пролетта на 1910 до май 1913 г., който съвпада с предисторията на Балканската война до навечерието на Междусъюзническата война. Документите са подредени хронологично и са обособени в два големи дяла. В първия са тези за предисторията, а във втория от самата Балканска война. Във всеки дял са обособени отделни подраздели, започващи с хронология на събитията.
Събраните в книгата документи – дипломатически писма, ноти, годишни доклади, паметни бележки и др., отразяват много пълно британското отношение към националния въпрос на Балканите и по-специално към положението в Македония и Одринско. Подбрани са документи от дипломатическата преписка на външното министерство в Лондон, както и от отделни британски дипломатически представителства в София, Белград, Букурещ, Атина, Цетине, Петербург, Виена, Берлин, Париж и др. Това позволява да се открои не само политика на външнополитическото ведомство на Британската империя, но и да се покаже с каква информация по балканските въпроси разполагат в Лондон, както и какви становища изразяват политическите фактори в различните европейски столици.
Документите съдържат важни сведения за британската балканска политика и за отношението на другите Велики сили към проблемите в балканските владения на Османската империя.
Те разкриват ролята на няколко фактора, които влияят на ситуацията, пряко засягаща положението в Албания, Македония и Одринско: интересите на Великите сили; интересите на отделните правителства на държаните от региона; настроенията на различни кръгове от обществеността.
Ясно проличава, че интересите на Великите сили са за запазване на статуквото на Балканите (и целостта на Османската империя). Категоричното мнение на дипломатите е, че реформи са необходими, но не и желани поради опасения от възможната реакция на османските власти. Причина за тези становища е разбирането, че една война на Балканите неминуемо ще разпали общоевропейски конфликт. Публикуваните текстове свидетелстват и за влиянието на моментни международни фактори като италианско-турската война за Триполитания, или въстаническите действия в Албания върху предвоенната ситуация на Балканите.
Документите много ясно потвърждават няколко изразени тенденции в региона.
Първата е на разрастващо се албанско национално движение и същевременно началото на една албанска демографска експанзия и териториално разширение. Втората са непреодолимите противоречия между Сърбия и България, и Гърция и България по въпроса за Македония. Британските дипломати не се заблуждават, че въпреки всички опити за сближение между Сърбия и България претенциите на Белград са много силни и обричат всяко разбирателство на провал. Друга ясна тенденция е, че често настроенията на екзалтирани тълпи се използват от управляващите за оправдание на техните действия.
Дипломатическата преписка отразява хладната пресметливост на британските дипломати, прикрита зад хуманитарни фрази. Тя фиксира и различните стереотипи и предразсъдъци, с които дипломатите от Форин офис подхождат към балканската проблематика.
Същевременно текстовете очертават и портрети на редица дипломати и водещи политици, като руският външен министър Сергей Сазонов, британският сър Едуард Грей и др.
В тях се съдържат и оценки за отделни водещи политически личности – например за цар Фердинанд.
Като цяло изданието е съществен принос не само към историята на Балканската война, но и на националния въпрос на Балканите. Публикуваните документи открояват корените на някои дълготрайни конфликти в Югоизточната част на Европа, причините противоречията между балканските държави да се задълбочават, пагубната роля на Великите сили за съдбата на населението в Македония и Беломорска Тракия. Материалите от сборника извеждат на преден план и някои съществени тенденции в политиката на отделни балкански държави, например стремежа на Сърбия да присъедини значителни части от Македония, както и претенциите на Румъния към български територии не само от Добруджа, но и до Шуменско.
Значението на документалния сборник е в това, че очертава една цялостна картина на нагласи и отношения, на противоречия и интереси. Той позволява да се реконструира сравнително подробно и пълно представата на една Велика сила към проблемите на региона.
Към документите са дадени като приложение биографиите на редица личности от Великобритания, Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Османската империя, България, Сърбия и др. които осъществяват дипломатическата дейност в разглеждания период.
Без съмнение изданието е принос не само към историята на Балканските войни, но и на националния въпрос на Балканите. Неговото значение не се изчерпва само по отношение на историческата картина, която представя. То има значение и с изводите, които съвременните политици и и дипломати могат да правят върху материал от миналото.
Николай Поппетров
0 коментара:
Публикуване на коментар