София и Скопие в режим на парадоксална нормалност

четвъртък, 11 юли 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2018, кн. 4. Костадин Филипов София и Скопие в режим на парадоксална нормалност... 7-21

 "...И когато ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски се декларира като консервативна християндемократическа политическа опция в Македония от европейски тип, демократичните сили в България, обединени около Съюза на демократичните сили, я припознаха като свой партньор. 

Да оставам настрана въпроса, че самият префикс на партията – ВМРО, вече будеше интерес и симпатии у всеки български политик, пък и у всеки български гражданин, неза- висимо дали е патриотично настроен или не толкова. Но сега си мисля, че въпреки „химията“, която възникна между лидерите на СДС и на ВМРО- ДПМНЕ, премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски, които се припознаха като хора от „една и съща кръвна група“, те не успяха, не пожелаха или просто нямаха време да превърнат добрите лични и институционални отно- шения в добро и ефективно партийно партньорство между СДС и ВМРО- ДПМНЕ, което да е в интерес на хората от двете страни на границата.

Продължавам да твърдя, че системната работа и конкретна помощ за утвърждаване на демократичните ценности и практики от страна на СДС и на другите демократични сили чрез партньорството с ВМРО-ДПМНЕ, освен че биха я утвърдили на македонската политическа сцена още повече като национално от- 12 Костадин Филипов говорна партия, но и до голяма степен биха попречили за нейната трансформация като инструмент на авторитарната власт на Никола Груевски впоследствие. 

Това се отнася и до други български партии или организации. Така ли щеше да изглежда ВМРО-ДПМНЕ сега, ако ВМРО-СМД от София бе установило открито партньорски отношения с нея, когато това е било възможно. Но това е друга тема. Иначе колко пъти сме стискали палци за изборната победа на ВМРО- ДПМНЕ на Любчо Георгиевски, какъв празник за всички нас бе победата му през 1998 г., колко страдахме за всичките проблеми и неприятности, които се стовариха върху главата на ръководеното от него „невръстно“ правителство: бежанската криза през 1999 г., кървавият конфликт през пролетта и лятото на 2001 г. Колко помощ – явна и не толкова, оказахме, за да не падне той от власт. 

И каква покруса настъпи, когато през септември 2002 г. социалдемократите на Бранко Цървенковски победиха съкрушително и взеха отново властта в ръцете си. За да паднат и те в изборния капан през 2006 г., когато Груевски начело на ВМРО-ДПМНЕ (Георгиевски бе поел пътя на политическото отшелничество) спечели, за да стои начело на Македония цели 11 години..."

 Целият материал четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019