Българите в Македония по времето на Кубер (680 - 718 г.)

сряда, 10 юли 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2018, кн. 4. Д-р Тервел Попов. Куберова България (ок. 680 – 718 г.)...35 - 57

"...След като преминава Дунав, Кубер потегля на юг и с цялото си подвластно население се настанява в Керамисийското поле54. Заради стратегическото разположение на античното селище Ceramie, на негово име е наречено дн. Прилепско поле – Керамисийско. Равенският аноним в своята Космография (началото на VIII в.) отбелязва Ceramie като град55. В римския пътеводител Tabula Peutingariana (II – III в.) Ceramie е едно от селищата на пътя между градовете Сердика и Хераклея (дн. гр. Битоля в Република Северна Македония). Ceramie е разположена на 36 римски мили (т.е. 55 км) от античния град Стоби56. 

Това отговаря на разстоянието между дн. Прилеп и Стоби (при дн. Градско, Р Северна Македония)57. Ceramie се локализира от Иван Микулчич на „Маркови кули“ – висок 120–180 м рид от стръмни гранитни скали. Там се е намирало антично селище, чиято укрепена част от предримско време обхва-ща 5–6 хка. През римския период поселищният живот се разширява на южно-то и югозападното подножие – там се оформя голямо селище. 

Значението на Ceramie е в стратегическото му разположение – при него се кръстосват пет пътища58. (Пра)българският аул при дн. с. Дебреще, в местността „Градище“, на 23 км югозападно от Прилеп, също е свидетелство за настаняването на Кубе-ровите българи в Прилепското поле. Големият (пра)български некропол „Млака“ от VII – VIII в. е пред югозападната крепостна стена59. Въпреки че най-обоснованата хипотеза е, че Керамисийското поле е Прилепското, има и различни мнения. Според едни изследователи е Битолското60, а според други – триделното поле на Прилеп, Битоля и Лерин61. Съществува и мнението, че Керамисийското (или Сирмисийско) поле е нарече-но на „сермисианите“ и обитаваната преди от тях Сремска област62. Също така интерес представлява хипотезата, че Керамисийското поле е полето, разположено на запад от крепостните стени на Солун, а името му произхожда от тамошните керамични работилници и пещи, които през V и VI в. задоволяват нуждите на града от тухли и керемиди63. 

Ориентир за обхвата на територията, заселена от българите и сермисианите, е разположението в съседство с нея на славянското племе драгувити, което е задължено от василевса да снабдява новите заселници с храна. Според Йоан Камениат в началото на X в. драгувитите обитават Солунското поле на запад от града64. 

В „Чудесата“ пише за „драгувитските племена, които се намираха близо до нас [т. е. до Солун]“. Поселищата на драгувитите могат да се простират на голяма територия – от околностите на Солун до Прилепското поле, но в „Чудесата“ има важно сведение, което ориентира за разположението на това славянско племе. Когато „сермисианите“ влизат в колибите на драгувитите за храна, ги разпитват за Солун, и научавайки, че градът не е далеч от тях, отиват в него със семействата си. 

Трудно може да се каже, че разстоянието между Прилепското поле и Солун от около 200 км е близко. Явно територията, заета от поданиците на Кубер, достига близо до големия град. „Чичовците“ на Тервел са отбелязани при Солун в един от мадарските надписи. По-късно сваленият византийски император Анастасий II (Артемий) е заточен в „земята на борджаните“ край Солун. Възможно е Прилепското поле да остава „ядката“ на Куберова България, разширила се на югоизток към Солун, който представлява голям икономически и цивилизационен център, притегателен за новите заселници..."

Целият материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019