Характерът на публикациите до голяма степен зависи от това по какъв път е събирана необходимата информация — лично от мястото на събитията, пряко участие в някоя от четите на ВМОРО или Върховния комитет или от дипломатически представители в балканските столици и най-вече София. Не са редки случаите, когато кореспонденти от някои европейски държави (Германия, Австро-Унгария, Англия) пишат своите репортажи и пътеписи от вагоните на влака Виена — Солун или пък от твърде съмнителни и тенденциозни източници от Белград, Атина и Цариград. Турските дипломатически представители в Европа действат твърде енергично — платени публикации, подкупени журналисти и т.н., за да представят подготовката и самото въстание като разбойническа акция, която смущава мира и спокойствието на Балканите.
В това отношение нерядко услужливо се използват публикации в сръбския и гръцкия печат, които представят революционното движение в
твърде негативна светлина. Затова определено може да се приеме, че до
въстанието в европейския печат шества туркофилска пропаганда, особено във вестниците, свързани с управляващите среди. Положението обаче рязко се променя по време на въстанието.
Най-авторитетните вестници в Европа изпращат свои кореспонденти на
мястото на събитията в Македония и Тракия. Едни са с редовни документи, т.е. паспорти и разрешение от турските власти, други — влизат
нелегално с чети.
От Англия пристигат политически и военни кореспонденти, фоторепортери от вестниците „Таймс", „Дейли нюз", „Дейли мейл",
„Манчестър гардиан", в които публикуват статии журналисти, общественици и анализатори като Джон Макдоналд, проф. Ар. Евънс, Джеймс
Баучер, Ал. Хейлс, X. Брейлсфорд, Р. Уайън, У. Милър и др. Авторитетните френски вестници „Матен" и „Република" публикуват материали — статии, съобщения, илюстрации и анализи от Пиер Гифард, Жан
Жорес, проф. Виктор Берард и др. На страниците на италианските вест-
ници „Аванти", „Кориера де ла сера" и „Национе" пишат статии Вико
Монтегаца, Монети, проф. Серджи и др.
Водещи имена в руската журналистика и славистиката, като Сватковски („Нестор"), Ал. Башмаков,
Виктор Теплов, В. Голцев, Ив. Кашинцев (емигрант в България), проф.
Л. Милюков, Б. Тагеев, П. Орловец и др., редовно публикуват съобщения, телеграми, разкази на очевидци, статии, анализи и др. в „Новое
время", „Санктпетергургские ведомости", „Московские ведомости",
„Россия", „Русские ведомости", сп. „Русский вестник", сп. „Вестник
Европм" и др.
Трябва да се подчертае, че преобладават обективните
материали, написани с вещина и познаване на проблемите, свързани с
революционното движение в Македония и Тракия — поява, развитие,
организация, подготовка за въстание и неговото избухване.
Ако днес до известна степен може да се възпроизведат събитията — какво точно е станало в тревожните есенни дни на 1903 г., това се
дължи на двама английски кореспонденти — Джон Макдоналд и Ал.
Хейлс, писали най-вече в „Дейли нюз", както и трима руски кореспонденти — поручик Борис Тагеев, капитан Петър Орловец и полякът Ромуалд Пржевалски, писали в сп. „Русский вестник", „Санктпетербургс-
кие ведомости", „Славянский век" и „Славянские известия". Те пристигат приблизително по едно и също време в Серския революционен окръг и се включват в четите като редовни бойци, а Тагеев командва отделение.
По мащаби описаното от тях за подготовката, чувствата, мислите и настроенията на обикновените хора, на четите и техните водачи,
няма равно в журналистиката от това време. П. Орловец публикува 12
статии под формата на писма в полуофициозния вестник на княз Ухтомски „Санктпетербургские ведомости", които предизвикват огромен интерес сред руските читатели и изобщо сред руската общественост .
От своя страна Ал. Хейлс изпраща до „Дейли нюз", свързан с либералните кръгове в Англия, осем писма, които разтърсват английското об-
ществено мнение. Те описват трагедията при разгрома на въстанието и
съдбата на бежанците, и са четени публично в църквите и училища при
събиране на помощи за пострадалите райони...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар