Въпросът за въстаническите действия в Неврокопския край през
лятото и есента на 1903 г. все още не е изследван задълбочено. Открит остава и въпросът за издирването и проучването на оцелелите документи в
централните и регионалните архивохранилища.
Известно е, че след Берлинския конгрес (1878 г.) и в Неврокопския
край местното българско население продължава с нова сила борбата си за
национално освобождение и единение. През 1894 и 1895 г. в Неврокоп и
повечето от селата на Неврокопска околия се изграждат тайни комитети на
ВМОРО.
Започва усилена работа за набавянето на оръжие, за създаването
на яташка мрежа и организирането на местните чети и селските милиции.
Усилията в тази насока обаче се натъкват на редица пречки и трудности,
поради което в самото навечерие на въстанието подготовката и тук все
още не е завършена. Особено остри трудности предизвиква фактът, че в
Неврокоп е дислоциран голям турски гарнизон.
Негативно влияние оказва
и верската отчужденост на значителна част от помохамеданченото българско население в родопската част на района.
В началото на месец януари 1903 г. лично Гоце Делчев посещава
Неврокопско. В с. Баничан той се среща с дейците на OK на ВМОРО в
Неврокоп, които му съобщават вестта за взетото в Солун решение за вдигането на въстание през лятото на 1903 г.
Именно неврокопчани стават организатори на съвещанието на Гоце с дейците на Серския революционен
окръг в Каракьой и при пещерата Капе, където се обсъждат възможностите за ограничаването на репресиите и загубите след въстанието...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар