"Български народни песни" от братя Миладинови. Отзвук и значение

неделя, 22 септември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", г. 2001, кн. 4. Милка Миладинова. 140 години "Български народни песни" от братя Миладинови. Отзвук и значение... 5-20

Издаденият от Димитър и Константин Миладинови през 1861 г. в Загреб сборник с народни песни и други народни умотворения, озаглавен “Български народни песни” (поради преобладаването на този жанр), е резултат на дългогодишна последователна и целенасочена дейност от страна на двамата възрожденци. 

След паметната среща с гостувалия в Охрид и Струга руски професор от Казанския университет Виктор Иванович Григорович двамата братя започват своята събираческа дейност. Оттогава датират и първите записи на песни — от майката на Миладинови. 

Около десет години по-късно (през есента на 1856 г.) основната част на сборника — замислен да бъде печатан в Русия — Константин Миладинов отнася със себе си в Москва. Обективни причини (въпреки подготовката и намеренията на московските студенти) не позволяват да го издаде. Оскъдните запазени източници доказват безспорния голям интерес към труда на Миладинови, особено сред руските слависти. 

В личния архив на Измаил Иванович Срезневски в Петербург са открити няколко ръкописни тетрадки на К. Миладинов (неточно обозначени като сръбски песни), в които са изписани текстовете на 14 от песните, включени с незначителни редакционни промени в сборника при по-късното му отпечатване в Загреб. Този ценен документ, към който ни насочи едно интересно за българския фолклор библиографско изследване, съдържа и паралелни текстове на част от песните на руски език, както и интересни обяснителни предимно езикови бележки. 

Може да се предположи, че това са най-ранните преводи на песни от сбирката на Миладино-ви. Те са правени от Александър Викторович Рачински, близък приятел на К. Миладинов в Москва и голям почитател на по-големия брат Димитър, комуто през 1859 г. гостува в Кукуш. Сведения за тази находка ни дава преди всичко самият Рачински в своята вълнуваща статия по повод гибелта на братя Миладинови, публикувана в московския вестник “День”. 

Този неоспорим факт, че братя Миладинови са не само замисляли, но са и подготвяли изданието със славянска (респ. българска), а не с гръцка азбука, и то още през 50-те години , е особено показателен. Същевременно забавянето на издаването на сборника в Москва, в който се предвиждало да бъдат включени не само пословици, обичаи, имена, но и приказки, песни с ноти и др., става причина за отпадането на част от първоначално предвидените материали. Особено сложните обстоятелства, при които се осъществява едва през 1861 г. това забеле-жително издание (благодарение на хърватския епископ Щросмайер), налагат ограничаване на неговия обем; за голямо съжаление отпада и музикалният материал...

Целият материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019