Ньойският договор от 1919 г.

100 години от подписването на Ньойския договор (1919)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11.

д-р Володя Милачков

 Парижката мирна конференция е открита на 18 януари 1919 г. Нейните решения са във властта на упълномощените делегати на Съвета на десетте под председателството на френския министърпредседател Ж. Клемансо. Победените държави са призовани една подир друга пред „Съда на победителите“. Първа Германия е наказана заради „разпалването“ и воденето на Първата световна война. Договорът с нея е подписан на 28 юни 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец, поради което е наречен Версайски, а системата от последвалите договори – Версайска. 

 Редът на България за явяване идва на 11 юни 1919 г., а българската делегация е настанена на 26 юли под строг надзор в хотел „Мадридски замък“ в парижкото предградие Ньой. На 19 септември 1919 г. на министър-председателя Теодор Теодоров е връчен проектодоговор от председателя на Конференцията за мир Ж. Клемансо, който съдържа 13 части с 295 члена. Първата част се отнася до устройството, задачите и бъдещата дейност на ОН. Найболезнената втора част определя новите граници на България, като от нея се откъсват и предават на Сръбско-хърватско-словенското кралство Кулско, Царибродско, Босилеградско и Струмишко – пространство със 180 селища и 92 000 жители. 

 На Гърция се прави малка поправка на държавната граница северно от жп станцията Бук, а на България се отнема Западна Тракия. Третата част третира поданството на жителите на откъснатите територии. България поема ред задължения за спазване на правата на живеещите в нейните предели малцинства. Четвъртата част се занимава с военните, морските и въздухоплавателните въпроси. Задължителната военна служба се премахва. Българската армия трябва да се състои от 20 000 доброволци, а жандармерията – от 10 000 души. Пограничната стража се свежда до 3000 граничари. 

Военният флот и авиацията се унищожават, като бойната техника се предава на силите от Съглашението. Петата част предвижда завръщане на военнопленниците и опазване от заличаване на гробовете на загиналите. Шестата част задължава България да предаде при поискване от Съглашението своите поданици, провинили се в нарушаване на военните обичаи и закони. Според седмата част от проектодоговора България трябва да заплати на Съглашението огромната сума 2 250 000 000 златни франка обезщетения за нанесените вреди и загуби от участието ѝ във войната. 

 Отделно победените българи са длъжни да дадат безплатно добитък на Гърция, Румъния и Сръбско-хърватско-словенското кралство, а на последното – и по 50 000 т въглища от Пернишките мини в продължение на 5 години. Финансовите клаузи започват от осмата част на проектодоговора. България трябва да поеме всички разноски по съглашенската окупация след сключването на примирието. Победителите според деветата част имат правото да искат прилагането на сключен от България довоенен договор или на част от него, а България няма право на отказ. Десетата и единадесетата част от проектодоговора се отнасят до въздухоплаването, пристанищата, железниците и водните пътища. Дванадесетата част разглежда въпроса за организацията на труда чрез бъдещото ОН, в което България не е допусната да участва. 

 Последната тринадесета част се отнася до някои специални въпроси. Проектът за договор е обсъден на заседание на Народното събрание на 16 октомври 1919 г. Всички партии го отричат като „върховна неправда и отмъщение“ спрямо разпокъсания български народ. Договорът за мир между България и държавите от Съглашението е подписан на 27 ноември 1919 г. (дотогава на тази дата се чества Денят на българските победи, ден на бойната слава на Третата българска държава) в кметството на Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски и упълномощените представители на противниковата коалиция.

  Букурещкият диктат (1913) е потвърден спрямо съдбата на Добруджа и Македония. Нещо повече, от довоенната територия на Царство България са отрязани Западните покрайнини и Струмишко, както и Западна Тракия. Обезоръжаването на България я прави незащитима в центъра на Балканите, а непоносимите репарации предопределят плачевно икономическо възстановяване и развитие.