Остри реакции срещу сръбската инициатива "Балкански Шенген"

24/11/2019

Резултат с изображение за балкански шенген
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11.

д-р Антон Панчев

Проектът за създаването на т.нар. „Балкански мини-Шенген“ предизвиква много реакции сред политиците и експертите в региона. Той има за официална цел развитието на регионалното сътрудничество и икономическата интеграция, по подобие на модела на Европейския съюз за премахване на препятствията пред бизнеса и за осъществяване на свободното движение на стоки и хора между страните от Балканите, които не са членове на ЕС. Веднага след втората среща на върха между президента на Сърбия Александър Вучич, министър-председателя на Република Северна Македония Зоран Заев и министър-председателя на Албания Еди Рама, която се проведе на 10 ноември 2019 г. в Охрид, започна да се проявява асиметрията при функционирането на този блок. 

Да припомним, че той като инициатива и проект на президента на Сърбия ще се ръководи от Белград и от Вучич като регионален лидер. На тази среща участваха и председателят на Министерския съвет на Босна и Херцеговина, Денис Звиздич, както и министърът на икономиката на Черна гора, Драгица Секулич. Очевидно е обаче, че се планира ядрото на „Малкия Шнген“ да съставят Сърбия, Албания и Северна Македония, като вече има ясни сигнали, че Скопие и Тирана ще се окажат в подчинено положение спрямо Белград. 

Аргумент за подобно твърдение е фактът, че според източници от МВнР на Република Албания, проектите на документите за тези срещи на върха се изготвят и представят от сръбската дипломация. Сърбия се очаква да ръководи блока не само по отношение на вътрешните въпроси, но и на международната сцена, дори във връзка с въпроси, които са в прерогативите на лидерите на Албания и Северна Македония. Това се потвърждава от декларацията на Александър Вучич след срещата в Охрид и преди заминаването му за Париж, където проведе разговори с френския президент: „С позволението на Рама и на Заев, ще искам от Макрон нещата, които за тях двамата са важни, и също така, каквото е важно за мен. Ще искам от него подкрепа за този проект“. Това изказване на сръбския президент предизвика възмущение сред опозицията в Албания, която видя опит на Сърбия да контролира външната политика на Тирана. Досега всички регионални организации, създадени на Балканите през последните 30 години, от Инициативата за икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа до „Берлинския процес“, имат за основна цел свързването на страните от региона с европейската интеграция и членството в ЕС. 

Според албански анализатори обаче новият блок, създаден от Сърбия, няма никаква връзка с европейската интеграция, а може да се схваща като сръбска и руска алтернатива за противопоставяне на европейската интеграция на балканските държави и откриване на пътя за налагане на сръбския хегемонзиъм в новия блок. Целите на този нов икономическо-политически блок, изграден около Сърбия, получиха негативна оценка и от фигури в Република Северна Македония. 

Така например, председателката на Съюза на стопанските камари на Северна Македония Данела Арсовска заяви: „Под претекст, че икономическата асоциация е важна, се подкрепя една нова изолация, където Белград ще ръководи Скопие и Тирана. За Сърбия ние имаме една блестяща геополитическа позиция и е важно за Белград да има излаз в Гърция и на албанските пристанища. Проектът цели вкарването на трите държави в една затворена система вместо да се интегрират в ЕС. Сякаш ние не бяхме достатъчно изолирани в едно гето в Западните Балкани, та сега да се изолираме сами в един още по-малък „мини-Шенген“, която идея трябваше да се отхвърли още преди да се роди“. 

Особено критични към тази инициатива са политиците в Република Косово. С рядко срещано единодушие всички косовски лидери се обявиха против създаването на тази структура, която окачествиха като вредна за интересите на тяхната държава и на албанците като цяло.

 Според тях, „Балканският мини-Шенген“ е един вариант на идеята за Балкански митнически съюз, която е отхвърлена от Косово през 2016 г. В Прищина представят няколко аргумента защо този проект не е в интерес на Косово и за повечето от страните в региона:

1. Прави невъзможно за Косово да установява контрол (тарифи или пълна реципрочност) за стоките, които дебалансират пазара в Косово, на първо място спрямо Сърбия и Босна, като две страни, които не признават Косово и го възпрепятстват под всякаква форма.

2. Способства за безпрепятственото движение на сръбските официални лица, които идват в Косово за политически кампании срещу държавността на Косово, без да има възможност да се спират на границата, заради „свободното движение“ без предварително решение, което се прави възможно от „мини-Шенгена“. 

3. Дефакторизира Косово политически и икономически в контекста на регионалните отношения, тъй като споразумението подразбира делегирането на държавни правомощия в „мини-Шенгена“. 

4. Фаворизира икономически балканските държави, които граничат с държави членки на ЕС посредством политиката на таксите, а Косово няма никаква обща граница с ЕС. 

5. Създава възможност за проникването на стоки от Русия и от страните в руската икономическа зона, тъй като Сърбия има споразумение за свободна търговия с Русия. 

6. Като страната с най-многобройно население и с най-голямата икономика в региона, посредством тази идея Сърбия се опитва да държи колкото се може по-дълго региона на Балканите извън Европейския съюз в очакване на създаването на други геополитически баланси с нарастване ролята на Русия. 

Следващата среща на лидерите на Сърбия, Северна Македония и Албания е насрочена за 21 декември в Дуръс, Албания. Със сигурност в следващия един месец албанският министър-председател Рама ще бъде подложен на силни критики от албански политици и експерти, за да защити интересите на Косово и да не позволи изпадането в изолация на Прищина. Успехът на цялата инициатива ще зависи изцяло от това, дали ще бъде подкрепена от ЕС като част от интеграционните процеси между страните от т.нар. Западни Балкани и Евросъюза.

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024