Източник: бюлетин "Българите на Бъалканите и по света", 2019, бр. 11.
д-р Володя Милачков
Всепризнат български поет. Първоначално и прогимназиално образование получава в Банско (1916–1923); гимназиално до VII клас – в Разлог (1926). Продължава обучението си в Морското машинно училище (1926–1932) във Варна. Там създава стихове с ярка патриотична насоченост. Техник е в книжно-мукавената фабрика в Кочериново. През 1936 г. се премества в София и работи като огняр на парен локомотив в БДЖ. От ноември 1938 г. е техник в Държавния екарисаж. Като деец на БКП е интерниран в Годеч (1940). Член е на редакционната колегия на вестниците „Технически глас“ и „Литературен критик“.
От есента на 1941 г. е в Централната военна комисия при ЦК на БКП, ръководи минно-подривната дейност. Арестуван (4 март 1942), осъден на смърт и разстрелян. Първите си стихотворения публикува в младежки и въздържателни списания („Борба“, „Глобус“). Силата на поезията му произтича от майсторството му да пресъздаде облика на драматичната и преломна епоха, в която живее. Той слива дълбоко интимното, човешкото със социалното и исторически значимото. Подвигът-саможертва е опоетизиран лирично. Прозата на всекидневието, благода-рение на таланта му, придобива поетична красота. Суровата действителност и романтичният копнеж са в основата на разнообразието от стилни нюанси, с които се отличава неговата поезия.
Тези особености са характерни за стихосбирката му „Моторни песни“. Стихотворенията на Вапцаров са преведени на повече от 30 езика. Получава посмъртно почетна Награда за мир.
Автор е на: Моторни песни. С., 1940; Влак. Поема за деца. С., 1947; Избрани стихотворения. 2. изд. Ред. Б. Делчев, Н. Шмиргела. С., 1948; Събрани съчинения. Предг. и ред. Ем. Петров. С., 1959; Вяра. Стихотворения. (Паралелен текст на 29 чужди езика). С., 1968.
0 коментара:
Публикуване на коментар