"Животът, дейността и творчеството на големия учен проф. Никола Милев досега не са били обект на изследвания. От убийството му през 1925 г. до днес почти нищо не е направено[1]. Идеята да се издадат посмъртно съчиненията му не се осъществява[2], като остава недовършена и неговата работа по издаването на католическите извори за българската история[3]. Разполагаме само с една кратка и непълна библиография на историческите му изследвания[4], а за публицистиката му дори не съществува такава.
За Милев като журналист Симеон Радев пише на 5 юни 1936 г. в едно писмо до Данаил Крапчев: “Милев имаше мекост, хармония, гъвкавост: една тихо проникваща убедителност, едно гладко очарование.”[5]
Неизследвана е и дейността на Н. Милев в революционното и легалното македоно-одринското движение, с което той е свързан от ученическите си години до самата си смърт. Никола Илиев Милев е роден на 8/20 май 1881 г. в костурското българско село Мокрени. Учи в родното си село и в екзархийското училище в Цариград, което завършва с отличие.
В Цариград той става член на ВМОРО и участва заедно със С. Радев в ръководения от Димитър Ляпов-Гурин Цариградски македоно-одрински революционен комитет, а за известно време е и негов председател. След дипломирането си той работи заедно със С. Радев във вестник “Вечерна поща” и започва да следва история в Софийския университет.
Тук негови учители, които оказват силно влияние върху него, са проф. Васил Златарски, проф. Иван Шишманов и проф. Любомир Милетич. След спечелването на конкурс за стипендията “Проф. Марин Дринов” заминава на специализация във Виена, където работи под непосредственото ръководство на проф. Константин Иречек[6] и проф. Ханс Юберсбергер.
Тук започва работата си върху капиталния си труд “Католишката пропаганда в България през ХVII век” (издадена през 1914 г.) и започва да изследва неразработени въпроси от ранното българско средновековие и от периода на турското робство и като връх в неговото творчество се откроява студията му “Фактори на българското възраждане”, един основополагащ труд за следващите поколения историци...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар