Никола Милев и освободителното движение в Македония

неделя, 17 ноември 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 2. Цочо Билярски Из кореспонденцията на Никола Милев с видни дейци на освободителното движение в Македония...115-136

"Животът, дейността и творчеството на големия учен проф. Никола Милев досега не са били обект на изследвания. От убийството му през 1925 г. до днес почти нищо не е направено1. Идеята да се издадат посмъртно съчиненията му не се осъществява2, като остава недовършена и неговата работа по издаването на католическите извори за българската история3. Разполагаме само с една кратка и непълна библиография на историческите му изследвания4, а за публицистиката му дори не съществува такава. 

За Милев като журналист Симеон Радев пише на 5 юни 1936 г. в едно писмо до Данаил Крапчев: “Милев имаше мекост, хармония, гъвкавост: една тихо проникваща убедителност, едно гладко очарование.”5 

Неизследвана е и дейността на Н. Милев в революционното и легалното македоно-одринското движение, с което той е свързан от ученическите си години до самата си смърт. Никола Илиев Милев е роден на 8/20 май 1881 г. в костурското българско село Мокрени. Учи в родното си село и в екзархийското училище в Цариград, което завършва с отличие. В Цариград той става член на ВМОРО и участва заедно със С. Радев в ръководения от Димитър Ляпов-Гурин Цариградски македоно-одрински революционен комитет, а за известно време е и негов председател. След дипломирането си той работи заедно със С. Радев във вестник “Вечерна поща” и започва да следва история в Софийския университет. 

Тук негови учители, които оказват силно влияние върху него, са проф. Васил Златарски, проф. Иван Шишманов и проф. Любомир Милетич. След спечелването на конкурс за стипендията “Проф. Марин Дринов” заминава на специализация във Виена, където работи под непосредственото ръководство на проф. Константин Иречек6 и проф. Ханс Юберсбергер. Тук започва работата си върху капиталния си труд “Католишката пропаганда в България през ХVII век” (издадена през 1914 г.) и започва да изследва неразработени въпроси от ранното българско средновековие и от периода на турското робство и като връх в неговото творчество се откроява студията му “Фактори на българското възраждане”, един основополагащ труд за следващите поколения историци...

Целият материал четете по-долу:

   https://drive.google.com/file/d/1CjA0QQrp3HUCZISG2wlh5X_JgDSKG2zX/view?usp=sharing

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019