В българските библиотеки се съхранява сравнително неголям брой преписи на епитимийния номоканон, законник,
включващ отделни серии канони с практическо значение[1].
Всред тях привлича вниманието ръкопис № 1117 от Народната
библиотека „Св. Кирил и Методий" (по-нататък ръкопис № 1117
НБКМ), номоканон от втората половина на XV век.
Този писмен
паметник не е най-ранният запазен в нашите книгохранилища
епитимиен номоканон, но представлява безспорен интерес за
българската езикова история. В досегашните изеледвания върху
различии проблеми от историята на българския език рядко са
използувани данни от ръкописи, включващи този сборник съе
закони. Ориентацията на епитимийния номоканон към практиката води до проникването на редица черти, характеризиращи живия език от съответната епоха на дадено място.
Тази тенденция
в много голяма степен се проявява в ръкопис № 1117 НБКМ, който отразява някои процеси, типични за развоя на българския
език в западните области през втората половина на XV век...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар