Археологическите паметници в района на двете Преспански езера са познати отдавна в медиевистиката. Най-важните от тях са свързани с островът „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро, днес в Северозападна Гърция, където историците локализират средновековният български град Преспа.
Според проф. В. Гюзелев на труднодостъпния остров е бил разположен вторият след Охрид укрепен „център-резиденция“ на цар Самуил, където той често пребивавал. Гръцкият архитект и археолог Н. Муцопулос смята, че тук е била „столицата на Самуиловата държава“.
Независимо от нюансите в интерпретирането на Преспа като главен град на Западнобългарското царство, безспорно е нейното важно политическо и духовно значение в бурните времена от края на Х и началото на XI век.
Вероятно Преспа е стратегически център още по времето на княз Борис II, свързан с разпространението на християнството в западнобългарските земи. В едно свое писмо до неназован севастократор архиепископ Теофилакт Охридски споменава църквата „Свети Ахил“ като една от седемте катедрални църкви, построени след покръстването в България от княз Борис II.
Въпреки че твърдението на охридският архиепископ не се потвърждава от данните на археологическите разкопки и думите му вероятно имат за цел да подчертаят значението на Преспа като важен духовен център на Първото българско царство, намиращ се в близост до Охрид, където Св. Климент Охридски развива своята голяма просветна и книжовна дейност.
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар