Густав Вайганд (1 февруари 1860 – 8 юли 1930)

понеделник, 3 февруари 2020 г.

160 години от рождението на Густав Вайганд (1 февруари 1860, Дуисбург, Прусия – 8 юли 1930, Белгерсхайн, Германия) 

Източник: бюлетин Българите на Балканите и по света, 2020, бр. 2


д-р Володя Милачков

Немски езиковед и етнограф, балканист. Следва съвременни езици в университета в Лайпциг (1884–1888). Защитава докторска степен с дисертационен труд „Езикът на олимпо-власите“ (1888). Хабилитира се с тема за граматиката на романските езици (1891) и става частен доцент по граматика на романските езици в Лайпциг (1891–1896) и професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет (1896–1928). Основател и директор е на Института за румънски език в университета (1893). 

По време на шесткратните си обиколки с научна цел из балканските земи проф. Вайганд престоява най-дълго време в Македония. В теренните проучвания много му спомага доброто познаване на повечето балкански езици. За неговата приносна научна дейност в областта на езикознанието, етнографията и историята е удостоен с много международни и национални отличия. 

Избран е за чуждестранен член на Румънската академия (1892) и дописен член в Историко-филологическия клон на Българската академия на науките (1902). През 1905 г. с подкрепата на българското министерство на народното просвещение открива семинар по български език в Лайпцигския университет под негово ръководство, а след това основава Институт по български език (1906) и подпомага български студенти. Той съставя несъмнено най-добрата дотогава „Граматика на българския език“ за чужденци (1907, второ изд. 1917). Изготвя Българско-немски речник (1913, второ изд. 1918) също с цел да подпомогне желаещите да изучават българския език. Той съдържа много думи от народния език, почерпани от речника на Геров и някои диалектни речници.

За улесняване на изучаването на българския език от чужденци, осъществява и издание на немски с необходимите коментари на Алеко-Константиновия „Бай Ганьо” (1908; второ изд. 1918). Проф. Вайганд е награден от цар Фердинанд с орден „Свети Александър“ втора степен, както и с медала на българската столицата. Той е инициатор за издаването на немски в Лайпциг на поредицата „Българска библиотека“. Под негова редакция в нея излизат 9 неголеми книги, посветени на България и българския народ, между които География на България от проф. Анастас Иширков, кратка История на българския народ от проф. Васил Златарски и др. 

Трябва да се отбележи и изследването му върху „Българските собствени имена: произход и значения” (1921), издадено и в български превод (1926), в което за пръв път имената се подлагат на разбор с оглед на техния произход и се установяват някои основни положения при сътворяването на нови имена. Значително е и неговото изследване върху славянските местни имена в Гърция, специално в Пелопонес (1928), в което са използвани известните от дотогавашните изследвания имена и други от карти и особено от списъци на населени места в Гърция, като се посочва техният български характер. 

Проф. Вайганд основава списание „Балкан-архив”, в което публикува свои съчинения за миналото на балканските народи. Четирите излезли книги (1925–1929) са продължение на неговите „Годишни известия на Института за румънски език“ и съдържат студии из областта на румънски, албански, български, новогръцки, дори тракийски и илирски езици, както и за топонимията на балканските и карпатските земи. 

В тях ясно се очертават рамките, в които трябва да се движи сравнителното изследване върху балканските езици. На проф. Вайганд принадлежи идеята за т. нар. Балкански лингвистичен съюз. Той е гост- преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е удостоен със званието „доктор хонорис кауза“. 

Учен с честен ум и човек с благородно сърце, отличаващ се с точност и справедливост, още в книгата си „Аромъните” (1895), преведена на български (1899), проф. Вайганд пише: 

„Аз наричам българи главната маса на жителите в Македония, а не сърби, защото те сами се наричат тъй и защото техният език е български диалект”. 

През 1895 г. той публикува етнографска карта на областта, в която очертава югозападната граница на българската народност. През Първата световна война като част от изследователски проект „Македонска държавна комисия“, финансиран от кайзер Вилхелм II, провежда етнографски проучвания в Македония, които публикува в „Етнография на Македония“ (1924). Проф. Стоян Романски е ученик на Вайганд и под негово ръководство защитава докторската си дисертация през 1907 г. в Лайпциг. След откриването на българския семинар той става първият асистент на Вайганд по български език и води занятията в продължение на три семестъра. 

Проф. Романски изтъква особения интерес, който проф. Вайганд проявява „по въпроси из областта на българския език и разпространението, минало и сегашно, на българското племе“. Книгата „Етнография на Македония”, според него, поради това, че е излязла изпод перото на един правдив учен, тънък наблюдател и личен познавач на балканските народи, ще заема винаги предно място в етнографската литература на българските земи. 

В изследването си проф. Вайганд посочва преобладаващия брой на българите и доказва българската принадлежност на езика, говорен от славянското население в областта, и подчертава: „Главната маса на населението в Македония се образува от българите, които начевайки от старите политически граници на България, се простират в една единствена неразделна маса на запад до Преспа и Охридското езеро, на север до планината и на юг достигат до морето при устието на Вардар...“ 

Немският учен е приет за почетен член на Македонския научен институт и участва в изготвянето на Албум-алманах „Македония“, публикуван през 1931 г. Седемдесетгодишнината на именития учен, почетена през 1930 г., намира радушен отзвук в България. Тогава името му е доста известно и буди чувства на признателност в целокупния български народ. 

Юбилеен комитет, съставен от негови ученици и приятели, на 2 февруари с. г. организира тържествено събрание в Българската академия на науките, където последователно са очертани неговата научна дейност от проф. Ст. Романски, мнението му по един от важните въпроси на историческата етнография на Балканския полуостров – за произхода на румъните от проф. А. Иширков, и неговото становище по македонския въпрос от проф. Иван Георгов. Днес на името на проф. Густав Вайганд са назовани улици в София, Пловдив и Варна.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020