Източник: бюлетин Българите на Балканите и по света, 2020, бр. 2
д-р Володя Милачков
Немски езиковед и етнограф, балканист. Следва съвременни езици в
университета в Лайпциг (1884–1888). Защитава докторска степен с
дисертационен труд „Езикът на олимпо-власите“ (1888). Хабилитира се с тема
за граматиката на романските езици (1891) и става частен доцент по граматика
на романските езици в Лайпциг (1891–1896) и професор по романско и
балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет (1896–1928).
Основател и директор е на Института за румънски език в университета (1893).
По време на шесткратните си обиколки с научна цел из балканските земи проф.
Вайганд престоява най-дълго време в Македония. В теренните проучвания
много му спомага доброто познаване на повечето балкански езици. За неговата
приносна научна дейност в областта на езикознанието, етнографията и
историята е удостоен с много международни и национални отличия.
Избран е
за чуждестранен член на Румънската академия (1892) и дописен член в
Историко-филологическия клон на Българската академия на науките (1902).
През 1905 г. с подкрепата на българското министерство на народното
просвещение открива семинар по български език в Лайпцигския университет
под негово ръководство, а след това основава Институт по български език
(1906) и подпомага български студенти. Той съставя несъмнено най-добрата
дотогава „Граматика на българския език“ за чужденци (1907, второ изд. 1917).
Изготвя Българско-немски речник (1913, второ изд. 1918) също с цел да
подпомогне желаещите да изучават българския език. Той съдържа много думи
от народния език, почерпани от речника на Геров и някои диалектни речници.
За улесняване на изучаването на българския език от чужденци, осъществява и
издание на немски с необходимите коментари на Алеко-Константиновия „Бай
Ганьо” (1908; второ изд. 1918).
Проф. Вайганд е награден от цар Фердинанд с орден „Свети Александър“
втора степен, както и с медала на българската столицата. Той е инициатор за
издаването на немски в Лайпциг на поредицата „Българска библиотека“. Под
негова редакция в нея излизат 9 неголеми книги, посветени на България и
българския народ, между които География на България от проф. Анастас
Иширков, кратка История на българския народ от проф. Васил Златарски и др.
Трябва да се отбележи и изследването му върху „Българските собствени имена:
произход и значения” (1921), издадено и в български превод (1926), в което за
пръв път имената се подлагат на разбор с оглед на техния произход и се
установяват някои основни положения при сътворяването на нови имена.
Значително е и неговото изследване върху славянските местни имена в Гърция,
специално в Пелопонес (1928), в което са използвани известните от
дотогавашните изследвания имена и други от карти и особено от списъци на
населени места в Гърция, като се посочва техният български характер.
Проф.
Вайганд основава списание „Балкан-архив”, в което публикува свои съчинения
за миналото на балканските народи. Четирите излезли книги (1925–1929) са
продължение на неговите „Годишни известия на Института за румънски език“ и
съдържат студии из областта на румънски, албански, български, новогръцки,
дори тракийски и илирски езици, както и за топонимията на балканските и
карпатските земи.
В тях ясно се очертават рамките, в които трябва да се движи
сравнителното изследване върху балканските езици. На проф. Вайганд
принадлежи идеята за т. нар. Балкански лингвистичен съюз. Той е гост-
преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е удостоен
със званието „доктор хонорис кауза“.
Учен с честен ум и човек с благородно сърце, отличаващ се с точност и
справедливост, още в книгата си „Аромъните” (1895), преведена на български
(1899), проф. Вайганд пише:
„Аз наричам българи главната маса на жителите в
Македония, а не сърби, защото те сами се наричат тъй и защото техният език е
български диалект”.
През 1895 г. той публикува етнографска карта на областта,
в която очертава югозападната граница на българската народност. През
Първата световна война като част от изследователски проект „Македонска
държавна комисия“, финансиран от кайзер Вилхелм II, провежда етнографски
проучвания в Македония, които публикува в „Етнография на Македония“
(1924). Проф. Стоян Романски е ученик на Вайганд и под негово ръководство
защитава докторската си дисертация през 1907 г. в Лайпциг. След откриването
на българския семинар той става първият асистент на Вайганд по български
език и води занятията в продължение на три семестъра.
Проф. Романски
изтъква особения интерес, който проф. Вайганд проявява „по въпроси из
областта на българския език и разпространението, минало и сегашно, на
българското племе“. Книгата „Етнография на Македония”, според него, поради
това, че е излязла изпод перото на един правдив учен, тънък наблюдател и
личен познавач на балканските народи, ще заема винаги предно място в
етнографската литература на българските земи.
В изследването си проф.
Вайганд посочва преобладаващия брой на българите и доказва българската
принадлежност на езика, говорен от славянското население в областта, и
подчертава: „Главната маса на населението в Македония се образува от
българите, които начевайки от старите политически граници на България, се
простират в една единствена неразделна маса на запад до Преспа и Охридското
езеро, на север до планината и на юг достигат до морето при устието на
Вардар...“
Немският учен е приет за почетен член на Македонския научен
институт и участва в изготвянето на Албум-алманах „Македония“, публикуван
през 1931 г.
Седемдесетгодишнината на именития учен, почетена през 1930 г.,
намира радушен отзвук в България. Тогава името му е доста известно и буди
чувства на признателност в целокупния български народ.
Юбилеен комитет,
съставен от негови ученици и приятели, на 2 февруари с. г. организира
тържествено събрание в Българската академия на науките, където
последователно са очертани неговата научна дейност от проф. Ст. Романски,
мнението му по един от важните въпроси на историческата етнография на
Балканския полуостров – за произхода на румъните от проф. А. Иширков, и
неговото становище по македонския въпрос от проф. Иван Георгов. Днес на
името на проф. Густав Вайганд са назовани улици в София, Пловдив и Варна.
0 коментара:
Публикуване на коментар