¨...В никакъв случай не бива да се подценяват и лукавите опити да се хитроумничи от страна на скопските „интелектуалци“.
В това отношение те буквално правят „приноси“ в неомакедонистката доктрина. Македония била „дадена за една нощ“ от „римския император“(!?) като подарък на България, за „капитулантското“ приемане от нейна страна на християнството от Византия, а не от Рим!? Следователно присъствието на тази балканска провинция в границите на Първото българско царство е случайно, нелогично и няма никакво отношение към етническия облик на населението, живеещо в областта. Българите в Македония през епохата на османското владичество са обявени за българи само защото така са ги „записвали“ поповете при раждането на техните деца!?
Родителите на повече от 20 български поколения (защото средно в рамките на едно столетие се раждат около 4 генерации) са били една безмисловна и безчувствена маса. Поради това те не са предприемали никакви самозащитни действия срещу злоупотребата на „поповете“, по време на най-съкровените актове за всяко християнско семейство – кръщението на рожбата!? Санстефанска България никога не била „съществувала като реалност“, тъй като договорът, който полага нейните основи, изобщо не бил влизал в сила!? Поради това и националният празник на Р България 3 март изразявал националистически и агресивни намерения от страна на българите!? Искането на Р България да се престане с пропагандните злоупотреби, свързани с измисленото „македонско малцинство“ в Пиринския край, се определя като една брутална „агресия“ от българска страна. Тя имала за цел да отнеме на неомакедонистите правото да защитават трайни национални интереси. България не само че не е спасила Вардарска Македония от ужасите на Втората световна война, които преживяват останалите народи в границите на бивша Югославия, тя трябвало дори да се „извини“ на македонците и на „македонските евреи“ за престъпления на „български фашисти“!?
Нищо, че цялата документация доказва точно обратното: как по време на българското управление в Македония през първата половина на 40-те години населението на практика преживява своето ново национално възраждане. А отговорността за съдбата на македонските евреи не принадлежи на България. Защото областта по това време не е призната от международната общност за неразделна част от Третата българска държава. Поради това евреите от Македония са депортирани от германската, а не от българската държавна власт. И т.н., и т.н.
Както и да се обобщава подобна мисловна материя, няма начин да не се стигне до основния извод: неомакедонизмът е жив и продължава да се изявява в своите най-крайни форми! Нещо повече – при новите условия, свързани с бъдещото членство на РС Македония в НАТО и ЕС, това уродливо политическо явление се активизира. То се нагърбва вече и с нови ангажименти: на първо място, целта му е да се обработи мисленето на Европейската комисия в Брюксел. Неомакедонисткото сакрално верую на „интелектуалците“ в Скопие не признава наличието не само на една и съща, но дори и на „обща история“, живяна от българи и македонци; то изключва възможността да не се провокират излишни конфликтни пропагандни кампании; не вижда и никакви възможности да се честват общо исторически събития и личности, които са значими за народите на двете съседни страни. Следователно, вън от всякакво съмнение е, че зад кулисите в РС Македония битува една крайно антибългарска идеология, която се готви за завоюването на нови политически пространства. Целта ѝ вече – ни повече, ни по-малко, е Европейският съюз!
Вкарвайки комунистическия неомакедонизъм там, скопските „интелектуалци“ искат да елиминират необходимостта от реална декомунизация на режима в тази най-млада балканска република. Ще се опитат да наложат монопол и върху третата писмено книжовна цивилизация в Европа – старобългарската. Тя ще бъде обявена само и единствено за македонистка!? По този начин ще се елиминира най-великият принос на България и българите в цялостната еволюция на европейската християнска културна реалност.
Тъй като всички подобни амбиции и възможни последици са в коренно противоречие и с българските национални интереси, и с буквата на Договора за приятелство, подписан на 1 август 2017 година, а и с научната истина, отговорните фактори в България имат само една реалистична линия за поведение: никога и при никакви обстоятелства да не дават своя глас за приемането на РС Македония в ЕС, без да се изпълнят условията, формулирани и от МНИ през 2017 година, и от Народното събрание на Република България на 10 октомври 2019 година.
А Македонският научен институт в София, от своя страна, трябва да е наясно, че в перспектива пред него изпъква като основна задача необходимостта да следи и разобличава навреме всички пропагандни фалшификации на неомакедонизма, реализирани по адрес на ЕК в Брюксел. Нещо повече – крайно наложително е българските научни текстове да се превеждат на чужди езици и да се разпространяват в ЕС. За да се неутрализира и на терен крайно конфликтната, шовинистична пропаганда на неомакедонистката част от интелигенцията в Скопие. В противен случай потомството ще ни осъди! То няма да ни прости, ако допуснем да се фалшифицира истината, свързана с трайните национални интереси на България и българите.“
0 коментара:
Публикуване на коментар