Мъжката (реална) гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и Девическата гимназия „Св. Благовещение“ в Солун имат първостепенно значение за националното възраждане и образованието на българите в Османската империя.
От откриването им през 1880 г. до унищожаването им през 1913 г. в тях завършват успешно над 1300 ученички и ученици, повечето от които стават учители в екзархийските училища. За дейността на гимназиите знаем немалко от спомени и изследвания, но много страни от дейността им остават непознати. Написаното досега е с редица неясноти, непълноти и дори противоречия. Главна причина за това е, че училищните архиви на гимназиите не са изнесени от Солун в навечерието на Междусъюзническата война.
Както пише директорът на Мъжката гимназия Георги Кандиларов от Котел в известния труд „Българските гимназии и основни училища в Солун“: „Колко добре е щяло да бъде, пред вид явната опасност, да бяха по някакъв начин веднага, поне последните, архивите, експедирани до Дойран и от там до София.“2 Общоприето е мнението, че гърците са изгорили книгите и архивите на българските гимназии по време на Междусъюзническата война. Така твърдят в спомените си очевидци на сраженията в града. Междусъюзническата и Първата световна война наистина са белязани от немалко жестокости и нецивилизовани актове и от двете страни. Оказва се обаче, че унищожаването на архивите на българските гимназии в Солун не е между тях.
Частично запазените архиви на Девическата и на Мъжката гимназия се съхраняват като общ архив в Националната библиотека на Гърция (НБГ). На този етап не може да се установи в каква степен са запазени документите и книжата на двете гимназии, тъй като не се знае какво са съдържали оригиналните им архиви. От една страна, архивът в НБГ не е обработен цялостно. Много от архивните единици са в насипно състояние. От друга – няма списък на иззетите от гимназиите документи, нито пък цялостен опис на приетите в Националната библиотека на Гърция. Анализът на запазеното в архива позволява да се направи известна преценка за липсващото, особено за по-крупните архивни единици като материални, матрикуларни и счетоводни книги.
Но тази преценка би била условна, тъй като документи на двете гимназии в някои години по различни причини не са били архивирани. Свидетелство за това е писмо №71 от 11 октомври 1908 г. на директора на Девическата гимназия до Училищния отдел на Българската екзархия: „За учебните години 1887/1888 и 1888/89 архив в поверената ми гимназия почти няма, защото тогава назначения, изплащания и пр. са ставали по всяка вероятност чрез мъжката гимназия или чрез Солунската община. Архиварят при Мъжката гимназия ни съобщи, че голяма част от архивата за въпросните години била унищожена при някой обиск.“ (А 8)3.
Някои документи са били изпращани в Екзархията в Цариград, за което подсказва запазеното в изследвания архив писмо на Училищния отдел от 1908 г. „Съобщава се за знание, че изпратената връзка с преписи от писма, разменени между гимназията и Οтдела за уч. година 1901/902 се получи.“4 За съжаление, много от изпратеното е унищожено в пожара в Екзархията в сутрешните часове на 6 декември 1904 г.
Както известява екзарх Йосиф в писмо до министъра на външните работи на следващия ден: „Цялата архива на Училищния отдел, помещавана в третия етаж, стана жертва на пламъците.“5 С трагичните последици последици от пожара се сблъсква и Георги Кандиларов: „До като се намерят поподробни данни, съществуваващите сега официални документални дефекти ще държат въ неизвестност втория – 15-годишен живот на гимназията и учебното дело в Солун, защото след изгарянето на училищната архива в екзархията в 1903 г. бил възобновен само списъкът на училищата и учителите под нейното ведомство за през туй време, от който се вижда само общият формален живот на научно-просветното дело в вилаетите …“6 . Запазеният в гръцката Национална библиотека в известна степен попълва тази празнота...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар