...Всички съществени дейности на българското общество от началото на XX в. са насочени към война, която да разреши националния му въпрос (националното обединение) и да му позволи да съсредоточи основни сили, капитал и енергия по посока на стопанското развитие на Царството. След началото на Балканската война през октомври 1912 г., според различните данни, България мобилизира между 600 000 и 714 000 души при население от 4 329 108 души1. Войната нарушава естествения ход на живота и наложилите се с години правила и начини на координация и работа.
Спира транспортът на стоки и пътници по железопътната мрежа, вагони и локомотиви се реквизират за бързо съсредоточаване на войниците, артилерията, боеприпасите и провизиите до стратегическите обекти. Страната започва да консумира много повече, отколкото произвежда, а приходите не са в състояние да покриват разходите. Резултатът е голям дефицит в данъчните постъпления и общо намаление на фондовете. Започва постепенно изчерпване на държавните резерви.
При положение че не може да получи заеми или да се снабди с необходимите стоки отвън, хазната се оказва в затруднение. В допълнение на това, че държавата е лишена от обичайните си приходи, които никога всъщност не са се събирали особено акуратно и през мирно време, войната изисква сравнително големи разходи за снабдяване с оръжие, боеприпаси и други бойни материали. В тази насока София изразходва 824 782 012 фр., а за издръжка на военнопленниците още 487 863 436 фр., или като цяло над 1,3 млрд. фр....
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар