Отражението на Ньойския договор върху българската икономика

четвъртък, 19 март 2020 г.

сп. "Македонски преглед", г. XLII, 2019, кн. 3. Ас. д-р Сия Никифорова. Отражение на Ньойския договор  върху социално-икономическото състояние  на България след Голямата война... 95-108

...Всички съществени дейности на българското общество от началото на XX в. са насочени към война, която да разреши националния му въпрос (националното обединение) и да му позволи да съсредоточи основни сили, капитал и енергия по посока на стопанското развитие на Царството. След началото на Балканската война през октомври 1912 г., според различните данни, България мобилизира между 600 000 и 714 000 души при население от 4 329 108 души1. Войната нарушава естествения ход на живота и наложилите се с години правила и начини на координация и работа. 

Спира транспортът на стоки и пътници по железопътната мрежа, вагони и локомотиви се реквизират за бързо съсредоточаване на войниците, артилерията, боеприпасите и провизиите до стратегическите обекти. Страната започва да консумира много повече, отколкото произвежда, а приходите не са в състояние да покриват разходите. Резултатът е голям дефицит в данъчните постъпления и общо намаление на фондовете. Започва постепенно изчерпване на държавните резерви. 

При положение че не може да получи заеми или да се снабди с необходимите стоки отвън, хазната се оказва в затруднение. В допълнение на това, че държавата е лишена от обичайните си приходи, които никога всъщност не са се събирали особено акуратно и през мирно време, войната изисква сравнително големи разходи за снабдяване с оръжие, боеприпаси и други бойни материали. В тази насока София изразходва 824 782 012 фр., а за издръжка на военнопленниците още 487 863 436 фр., или като цяло над 1,3 млрд. фр....

Целият материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020